ЗАХАРИ СТОЯНОВ - "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ"

ВОЖДЪТ В "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ" НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Мощната революционна вълна издига на гребена си велики личности, които поемат кормилото на историята. Колко дълбоко прозира Захари Стоянов в скритите пружини на историческото развитие, за да може да викне против цялата тогавашна историческа наука: - Млъкнете веднъж за всякога! Народите не са стада, нищо не става без тяхното участие! Не са отделните личности, колкото и развити да са, които движат съдбата на народите.

Не Бенковски и другите герои създават въстанието, а общото историческо течение създава тях. Разбира се, че и неговата буйна натура е имала решаващ глас в много важни случаи, но ако той се беше явил преди две години или по-после в България, той не щеше вече да бъде Бенковски, а прост копривщенски караабаджия. До тази велика истина Захари Стоянов стига в едно време, когато учените историци убедено твърдят, че историческите събития зависят от волята на пълководците и кралете; когато съвсем сериозно се мисли, че причини за войните са болните бъбреци на краля или ниската култура на хората; когато цели исторически епохи, например Средновековието, се третират като заблуждение на умовете, като следствие на невежеството и суеверието или пък като резултат на грубите нрави и лошото законодателство.

И тъй, общото стремление към свободата намира своето най-пълно въплъщение (или по-точно своето оръдие) в личността на Бенковски. Натура малко-много необикновена, надарена с повече вдъхновение, отколкото простите смъртни, в една подобна среда ето ти че станала герой. Колко точно важи това за демоничната натура на Бенковски, чобек, който се е наел да подпали Цариград, за да деморализира турското правителство и да помогне на старозагорските въстаници!

Той също не е учил в академии, той е прост копривщенски абаджия, скитник по Мала Азия и Египет, а после хъш в Румъния, неизвестен никому преди това. Сред революционната ни емиграция Бенковски играе второстепенна роля, гласът му няма тежест и когато са нужни още апостоли за подготовката на въстанието, е приет само по личната гаранция на Стоян Заимов.

Кое го издига до организатор и вдъхновител на най-грандиозното въстание в българската история? Кое го прави светец в очите на простия народ и страшилище за турските заптии? Преди всичко неговата безгранична вяра в революционните сили на българския народ и твърдата му решимост да умре за неговата свобода. За него няма ни-що по-свято от борбата, нищо по-мило от свободата. Всичките си