Забравена парола?
Начало на реферати

Зах. Стоянов


за свещеник Груя, за да продаде един чалъм, а особено като знаеше, че измежду депутатите имаше мнозина негови събратя-свещеници" (I, 448). Следва човечно-насмешливо описание на мирската суета, с която се притъкмява юначният свещеник, след което разказът отново ги обединява с дружината: Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка." И тук в разказа се изтръгва едно от редките, но вече с извоювана искреност възклицание: Блажени минути!"... Няколко реда делят началото на епизода от края, няколко реда водят от усмивката над юнашките чалъми на светиня му до това разтърсващо възклицание. Величественото народно събитие в неговите най-величествени мигове отново е описано в обхвата от великото до смешното", в стиловия диапазон от иронично разговорното продаде един чалъм" до бунтовна песен" и блажени минути". Но нека още по-решително наблегнем, че преходите, безспорно резки и обхватни, са и подготвени и че участвуващите единици не са просто еднозначни, а са вътрешно многопосочни - в суетливото перчене на отеца има и много героично възмогване, а издигането на мисловно-емоционалната вълна към заключителното възклицание не се превръща в наивен плакатен ентусиазъм, защото зад него стои силата да се види и обратната страна на па-тетиката и героизма.

На същия принцип - разностранност в подбора, съчетаването и оценката - се гради и връзката между отделните епизоди. Епизоди, важни и маловажни, героични и погромни, комични и трагични, възвишени и дребнави, лични и масови, се редуват и оформят може би най-многостранното разказване, създадено на български език. В по-широките мащаби на тези връзки вече определено се очертават две качествено нови черти на Записките.

Първата от тях е конструктивното противоречие между императива на описваната реалност и свободата в подбора и междусъбитийната постъпателност и задържането върху безсъбитийни описания. След тревожното затишие на първия затворнически ден на Захари в Троян, повеждат го в глухата безпросветна нощ - накъде и за какво, неизвестно. Вледеняващият трепет на неизвестността удължава психологическото време на мъчителното влачене на букаите по тъмните конашки стълби. А след това го тикват в една ярко осветена стая, в която, по ироничното му подмятане, се е сбрал цветът на турската власт в Троян, разказвачът спира постъпателния ход на разказа и подхваща смешно, наистина много смешно описание на този цвят". По-нататък разказът плавно преминава към краткия разпит и... животинския побой, продължил с кошмара край реката, под излъска-ния нож на башибозука, и завършил с краткотрайното успокоение обратно в затворническия яхър. Подобни преходи между разказвачески покой и движение, съпроводени в случая и с преходи между ужасното и смешното, лежат в основния строеж на Записките. Така духовната сила и свобода на разказвача се слива с активността на разказа му към състава и хода на събитията, които той моделира по свой образ и подобие", т.е. разполага ги в редуването на житейски и разказвачески противоположности.

Втората (втора и по важност) последица от това редуване е: в Записките има ритъм, разказвателен ритъм, който започва с по-кратки вълни, а те, наслагвайки се една върху друга, обхващат постъпателно цялата творба с нейните три главни части (томове). Принудителното бездействие на Захари на гара Харманли, ненадейното му включване в апостолската дейност, престоят ме в Пловдив, агитацията по селата, срещата с Бенковски, денгубенето в манастира, връщането при Бенковски, отиването на Оборище - в тази последователност например, в основните й линии, а и в отделните й съставки, развитието е ритмично, напрежението последователно се усилва и отслабва, забавянето

Зах. Стоянов facebook image
Публикувано от: Димитър Михаилов

Подобни материали



Зах. Стоянов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.