добри дни, които си пропуснал през годините.

Загубата ни съпровожда навсякъде, тя е едно бавно умиране на света. Животът

не е отделен от смъртта. Само така изглежда. Причините, поради които губим не-

що, понякога са в самите нас. Често го оставяме да си отиде и не го оценяваме, до-като го имаме, и разбираме стойността му, едва когато го загубим. Вероятно пре-калено много се вкопчваме в дребнавите неща и оставаме слепи за истински цен-

ното. Забързани да грабнем всевъзможното от света, обръщаме гръб на онова, кое-

то губим.

Но ние не сме тук, за да вземем, каквото можем от живота, а и да му дадем, как-вото можем. Загубата не е от днес или от вчера, тя върлува, откакто свят светува.

Човек понякога оставя доброто да му се изплъзне и дори не прави опит да го задър-жи.

На края ние ще си спомним не думите на нашите врагове, а мълчанеито на прия-телите ни. Мечтай, ако ще живееш вечно. Живей, ако ще умреш днес.

Гергана Валентинова Маринова