ЗАГУБИХ ВЧЕРА ЕДИН СВЯТ

(есе)

Всеки има свой собствен свят- свят на мечти, който е непокътнат и недосегаем.

Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него. Бремето на ожесточения живот става непоносимо и много често човек се уединява в илюзиорното си битие,

където няма злоба и ненавист, престъпност и отчуждение - там, където царството на бляновете те превръща в принц. На място, в което действителността и илюзията

се сливат и стават едно неразделно цяло. Много често в нашето съществуване ние

губим поне по една частичка от този свят. Разбиват нашето сърце, пренебрегват

ни, срещаме неразбиране, омраза Но връщане назад няма- падаш, ставаш и про-дължаваш. Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат

разбрани. Опитът калява духа и дава сили на разума. Най-добрият начин да се под-готвиш за борбата със страшния живот е да започнеш да живееш. Макар че загуби- те понякога струват прекалено много, човек трябва да се примирява. Всеки ден ние се разделяме с нещо и тази непрекъсната раздяла ни се вижда страшна. Понякога усещаш, че темпото на живота е прекалено бързо и не можеш да се адаптираш към промените. През цялото си човешко съществуване се бориш и не спираш да се на-дяваш, че ще получиш заслуженото, докато не ти нанесат съкрошителен удар, от

който едва се съвземаш. Толкова несправедлив ни се струва понякога този свят и

сякаш дните на печал са много повече от тези на радост. Щастието и нещастието

се редуват така, както се сменят денят и нощта. Трябва да бъдем благодарни на хо-рата, които ни правят щастливи, защото те са очарователните градинари, които ка-

рат душите ни да разцъфват. А нещастието е пътят към себеоткриването и начин да погледнем с други очи на света. То ни амбицира да продължим да търсим радостта

и благополучието. Приятелите също са цял един свят. Те споделят болката ти, да- ват ти подкрепа и кураж. Те са една упора, на която се уповаваш в трудни моменти.

Болката и самотата намаляват, когато са споделени. Човек греши, ако се доверява

изцяло, но ще сгреши още повече, ако изобщо не се доверява. Без верни приятели

си един самотен остров. Ето защо е важно да бъдеш бавен в избирането на приятел,

но още по-бавен, когато го заменяш. Много страшно е да загубиш скъпо същество,

сякаш се разделяш с една огромна част от себе си. Започваш да обвиняваш целия

свят и се питаш къде е непростимото. Но яростта и самокритикуванета не могат да

помогнат. Ако си спокоен в момент на гняв, ще избегнеш хиляди дни на печал. По-някога е полезно да бъдеш егоист. Защото, ако прекарваш живота си, тревожейки се

за това как ще се чувстват другите, забравяш да мислиш за това как се чувстваш ти.

Човек никога не е изживял дните си пълноценно. Винаги има нещо, което,ули-

сан в проблемите на ежедневието, пропуска. Затова забавлявай се. Има толкова