ТЕМА 21

ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА

Цикличното развитие на икономиката се характеризира с постоянни и последователни колебания на макроикономическата система, изразени чрез съответните изменения в основните параметри като равнище на съвкупното производство, равнище на заетост или безработица, равнище на цени или инфлация или дефлация. Тези колебания в макроикономическите параметри изразяват механизмите за макроикономическа нестабилност. Измененията в показателите за равнището на заетост или безработица са едни от най-важните индикатори за развитието на икономическия цикъл.

Когато икономиката е в тенденция на икономически спад, тоест когато БВП намалява, това се придружава с намаляване на заетостта и увеличаване на безработицата. В икономическата теория тази зависимост между изменението в съвкупното производство и изменението в равнището на безработицата се изразява чрез закона на Оукън. Според този закон ако БВП намалява с 2 %, равнището на безработица се увеличава с 1 % над потенциалното равнище или спрямо естественото равнище на безработица. Развитието или нарастването на безработицата в макроикономиката води до формиране на сериозни икономически загуби. Когато безработицата нарасне това предизвиква недостатъчно пълно, цялостно и неефективно използване на всички други ресурси в макроикономическата система. Когато безработицата се увеличи съвкупното производство намалява, тоест не се използват националните производствени възможност. По-ниското равнище на съвкупното производство оказва влияние и върху равнището на националното потребление. Когато безработицата нарасне, търсенето на най-важния национален ресурс намалява, в резултат се формира обща тенденция към спадане на доходите на населението, а оттук се влошава жизнения стандарт, влошават се условията за възпроизводството на населението като цяло, тъй като доходите на работниците спомагат не само за личното им възпроизводство, но и за възпроизводството на семействата им.

При висока и продължителна безработица се формират реални предпоставки за влошаването на психическото и физическо състояние на населението. Ето защо се приема, че развитието на безработицата е една от най-страшните болести на икономиката и затова една от основните макроикономически цели е изграждането на механизми за ограничаване на безработицата или за недопускане на развитието й. Една от най-важните цели на Европейския съюз (ЕС) на съвременен етап е постигането на пълна заетост и на тази основа гарантирането на достойни условия на живот.

За да се разкрият по-цялостно процесите, свързани със заетостта и безработицата в националната икономика е необходимо да си разкрие съдържанието на категорията работещ или зает неработещ или безработен.

Работещите или заетите в националната икономика са всички, които извършват платена работа, в това число и тези, които работят при непълен работен ден. Тази част от населението обаче биха желали да работят при пълен работен ден и затова са частично работещи или частично безработни. Но статистически те се отчитат в групата на работещите, поради което официалните данни на статистиката за равнището на заетост или безработица са неточни, обикновено значително по-ниски.

Безработни са всички, които активно търсят работа или са пред постъпване на работа. Следователно в групата на безработните се включват всички, които са официално регистрирани като такива. Много често при висока и продължителна безработица част от безработните са обезкуражени при търсене на работа и затова престават да търсят активно, поради което отпадат от групата на безработните според статистическата информация. Това е фактор, в резултат от който официалните данни за безработицата са по-ниски, отколкото е нейното действително равнище.

Групата на работещите или заетите и групата на безработните определя активната работна сила в националното стопанство. На тази основа може да се измери процента на