Заетост и безработица в България в последните 15 години

1. Теоретични аспекти на заетостта и безработицата в България

В потенциалните трудови ресурси на всяка страна и на всеки етап е решаващо участието на населението от законоустановената трудоспособна възраст. От гледна точка на икономическото развитие и неговата ефективност това е и най- трудоспособната част от населението, особено във възрастовата група 30- 50 години. Ето защо, за равнището на производителността на труда и резултатите от икономическата дейност е от съществено значение степента на участие на тази част от населението в икономиката на страната. От тази гледна точка за обществото е неблагоприятно, ако по- значителната част от това население е безработно и особено за по- дълъг период. В последния случай то губи повече или по малко своята професионална квалификация.

В България, основен фактор за последните няколко години, който намали потенциалните възможности на населението за участие в производството, е равнището на смъртност, заболеваемост, професионална инвалидност. Например това са главните фактори у нас наред с фактора по- ранно пенсиониране при първа и втора категория труд, което снижава равнището на трудово участие на мъжете.

В последните петнадесет години, сравнително по- малка е и степента на заетост на населението между 25-30 и 50-55 годишна възраст, което се счита също в трудоспособна възраст. Причините за това са различни. За първата група оказва влияние по- ниското равнище на трудова заетост на жените, които отглеждат и възпитават деца и са в продължителен отпуск или не са започнали все още трудовата си дейност. Конкретно влияят такива фактори като раждаемост и плодовитост, брачност, възраст на сключване на брак и на преобладаваща раждаемост, социална осигуреност на семействата и майките, степен на образование и професионална квалификация, равнище на безработица в страната на дадения етап.