ЗАДЪРЖАНЕ В КОРАТА НА ГОЛЕМИТЕ МОЗЪЧНИ ПОЛУКЪЛБА

Един от най-характерните белези на условните рефлекси, по който те се различават от безусловните, е тяхната голяма изменчивост. Както лесно могат да се изработят дадени условни рефлекси, също така лесно те могат да се изменят и дори да изчезнат при промяна на условията, които са обусловили тяхното изработване. Факторът, който определя величината и степента на тази изменчивост, е процесът задържане. В крайна сметка цялата дейност на кората на големите мозъчни полукълба се определя от непрекъснатото взаимодействие на двата нервни процеса възбуждане и задържане.

В кората на големите мозъчни полукълба Павлов различава два основни вида задържане: външно (безусловно или пасивно) и вътрешно словно или активно) задържане.

Външното задържане възниква бързо, изведнъж, без каквито и да е специални условия (затова се нарича безусловно) и е присъщо на дейността на цялата ц. н. с. Вътрешното задържане се изработва бавно, в редица случаи трудно, при наличността на специални условия (затова се нарича условно) и е присъщо само на кората на големите мозъчни полукълба. В низшите отдели на ц. н. с. вътрешно задържане няма.

Външното задържане бива два вида: външно задържане при едновременна отрицателна индукция и предпазно задържане.

Външното задържане при едновременна отрицателна индукция възниква винаги когато по време на действието на условния дразнител върху организма попадне някакво странично, допълнително дразнене. Последното, предизвиквайки проявата на безусловния ориентировъчен рефлекс, довежда до възникване в неговото корово представителство на силно огнище на възбуждане, което по силата на едновременната отрицателна индукция потиска дейността на другите корови центрове, включително и на центъра на условния дразнител. Именно за да избегне влиянието на този вид външно задържане върху дейността на кората на големите мозъчни полукълба и за да получи и изучи условния рефлекс в чист вид, Павлов работи в специална, изолирана, звуконепроницаема камера за условни рефлекси, в която действието на страничните дразнения, а следователно и проявата на външно задържане са сведени до минимум. Заслужава да се отбележи обстоятелството, че по-голямата част от дразнителите, предизвикващи проявата на външното задържане, като се повтарят, губят своето задържащо действие. Тях Павлов нарича временни задръжки. Една малка част от дразнителите обаче, наречени от Павлов постоянни задръжки, проявяват своето задържащо действие колкото и пъти да се повторят. Това са обикновено дразнители с важно биологично или физиологично значение за организма причиняващи болка дразнители, препълнен пикочен мехур, болен вътрешен орган и др.

Примери за този вид външно задържане има много. Всяка рязка промяна в средата внезапен шум, трясък, влизане в стаята на чужд човек, свирване на автомобилен клаксон на улицата и т. н. обуславя проявата на ориентировъчния рефлекс, а следователно и на външно задържане при едновременната отрицателна индукция.

Предпазното или задпределното задържане е вторият вид външно задържане. То възниква във всички случаи, когато върху организма действат свръхсилни дразнители, превишаващи предела на работоспособност на коровите клетки. Особено важна роля това предпазно задържане играе в клиниката на психичните заболявания на човека, като запазва и без това силно изтощените и разстроили своята дейност корови нервни клетки от функционално увреждане и разрушаване.

Вътрешното задържане бива три вида: угасяващо, закъсняващо и