ЗАДЪРЖАНЕ В ЦЕНТРАЛНАТА

НЕРВНА СИСТЕМА

Въпреки голямата склонност на възбудния процес към обширна ирадиация при нормални условия последната не се наблюдава и ответният отговор се характеризира със своята точност, отмереност и висока съгласуваност. Това се дължи на откритото през 1863 г. от Сеченов задържане в ц. н. с. едно от най-гениалните открития на миналия век, с което той обезсмърти своето име и разнесе славата на руската наука. Основният опит, с който Сеченов откри централното задържане, се състои в следното: На неупоена жаба той отваря черепния покрив и премахва големите мозъчни полукълба (фиг. 358). След това животното, на което най-висшите отдели на ц. н. с. остават зрителните хълмове, Сеченов окачва на статив и след изтичане на 2030 мин (време, необходимо за преминаване на ефекта от силното дразнене при премахване на големите мозъчни полукълба) пристъпва към определяне на рефлексното време. За целта той потапя провисналите долни крайници на животното в разтвор от 0,5% сярна киселина. От момента на потапянето до момента на отдръпването на крайниците минава известно време това е именно рефлексното време. След неговото установяване Сеченов поставя няколко кристалчета готварска сол върху зрителните хълмове и наново определя рефлексното време. Установява се, че като резултат от приложеното много силно осмотично дразнене рефлексното време е силно удължено и може да достигне от няколко секунди до няколко десетки секунди, т. е. защитният рефлекс на отдръпване на крайниците се оказва задържан. Оттук Сеченов прави своето първо заключение, че в зрителните хълмове има специален център на задържането, при чието дразнене се задържа дейността на ц. н. с. и рефлексите се проявяват с голямо закъснение. Впоследствие, изучавайки закономерностите на задържането, Сеченов и неговите сътрудници откриха подобни центрове на задържане навсякъде във всички отдели на ц. н. с. От това Сеченов заключава, че всъщност не се касае за някакви специални центрове на задържане, а за процес, който заедно с възбуждането определя дейността на цялата ц. н. с. Следователно крайният ефект от приложеното върху организма дразнене зависи от това, какъв процес ще възникне под негово влияние в ц. н. с. Например при нанасянето на много силни или много чести дразнения в ц. н. с. може да възникне задържане и външен ефект няма да се получи.