Елин Пелин

Задушница

Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Ситен дъжд непрестанно

ръми и рони последните жьлти листа на оголелите тополи, които стърчат край

старата черквица, печални и тъжни като вдовици.Разградените стари гробища пред

черквата са пълни с жени, които безразборно щурат нагоре-надолу, печални и

сериозни. Тоя ден е посветен на душите и всеки слива, своята скръб в общата

скрбта покойниците. Старите изкривени и зеленясали каменни кръстове са украсени

с китки от сухи есенни цветя. По обезличените и буренясали гробове са сложени

на пъстри месали хляб и колива.

Побелелият поп Серафим с кадилница в рька бърза от гроб на гроб, чете молитви и

поменици и сърдито се кара ни жените. След него двамата му малки близнаци носят

чувал, който бае Тодор клисарят усърдно пълни с порязаници.

Под схлупения сайват на черквата са наредени учениците. Пред тях стои префуняла

от студ учителка - тънка, дьлга и суха мома - и сърдито кряска на немирниците.

Жените разнасят житото с писани божигробски льжици и току викат:

- На - па кажете бог да прости!

Децата подсмьрчат, протягат рьце едно през друго и едно през друго викат:

- Бог да прости! Бог да прости!

До зидовете на черквата, зад само капчуците, седят, клекнали като кошарища,

върху босите си крака бедни сирачета, облечени в широки стари дрехи, простират

рьце и с нажалени очи чакат подаяние. До тях гузно стои луд Христо и постоянно

прибира скъсаните поли на широкото си палто, и което прозират посинелиге му от

студ меса.

По-нататък жалко пее сляп просяк.

И над цялата тая печална картина, потънала във влажен и мъглив въздух, пропит с

тънка миризма на восък и тамян, се носи неразбран и суетен шум, сред който ясно

и монотонно се чува дебелият глас на свещеника.

Между това гъмжило от жени се мярка и дьлгага фигура на Станчо Поляка, който