Забравена парола?
Начало на реферати

Задушница (Елин Пелин)


Задушница


  1. Заглавието:

  1. Отвежда към света на мъртвите; ден, в който живите отдават почит на своите починали близки, молят Бог да прости на мъртвите.

  2. Контрапункт на финала, утвърждаващ живота и победата над смъртта (Станчо и Стоилка решават да се оженят в името на живота, на оцеляването и спасението от самотата).


  1. Ролята на диалога води действието; репликите между Станчо и кумицата, между Станчо и тъщата, между Станчо и Стоилка тласкат действието от смъртта към живота, от скръбта и самотата към светуването т.е. към живот и човешка близост; обработване на смъртта (В. Стефанов)

Кумицата на Станчо: самичък като кукувица ще си найдеш друга доброто и злото заедно вървят Бог да прости умрелите, па на живите здраве и живот гледат да се задомиш с живите живей

Тъщата на Станчо: почернил си се Божана така и било писано прежали Божана, па си намери къщница

  • Смъртта присъства като топос (гробището), като ритуал (задушница), като спомен за мъртвите, но в диалога се налага жизнеутвърждаващата философия, че божия е грижата за мъртвите , а живите трябва да живеят, да оцеляват.


  1. Героите малко грозни и смешни, недодялани, но добри и човечни; липсва романтиката на сватосването от Ветрената мелница, но силно изградена е жизнеността, устойчивостта им.

  1. Имената Станчо, Стоилка от глагола стоя, устоявам; идеята за устойчивостта на духа им; за принадлежността им към земното (за разлика от мъртвата жена на Станчо Божана принадлежи на Бог, на небесното).

  2. Хармония между Станчо и Стоилка, обединяват ги:

а) бедността и грижата за децата;

б) самотата загубили са близките си, останали са половин човек;

в) осъзната потребност да намерят своята нова половина, за да се възстанови целостта;

г) силни, жилави, устойчиви;

д) външен вид грозновати, лишени от физическо обаяние:

- Станчо сухо и жално лице, тънки увиснали мустаци, сериозен и тъжен, страни от хората като говедце, възпростичък е, но работи като ловец.

- Стоилка дълга, дългообраза, кокалеста женица, русолява, със сиви очи, със стиснати широки уста, страхливо пазещи едри бели зъби.

е) отчаяние и безизходица, породени от самотата, липса на опора, загриженост за дома и децата;

ж) решението да се съберат изход, спасение, начин за оцеляване: Да съберем неволите си и децата си, па боже помози.


  1. Ролята на пейзажа:

  1. Художествените детайли мъглата, ситния дъжд, ронещите се последни листа, стърчащите оголени тополи, сравнени с вдовици (печални и тъжени), студа, черквата, буренясалите гробове, зеленясалите кръстове знаци на страданието,

Задушница (Елин Пелин) facebook image
Публикувано от: Stefan Rosenov

Подобни материали