Забравена парола?
Начало на реферати

Задбалкански котловини


Задбалкански котловини


Геогр.положение, граници и големина.

1. Геогр.положение -Задбалканските котловини са разположени между Стара планина /на север/ и Средногорието /на юг /.

2. Граници -На запад опират до държавната ни граница със Сърбия, а на изток опират до Черноградската седловина. В посока от запад на изток, почти паралелно се редуват Бурелската, Софийската, Саранската, Камарската, Златишката, Карловската, Казанлъшката, Твърдишката, Шивачевската, Сливенската и Карнобатската котловина.

3. Големина-Размерите им са различни, а надморската височина на котловинните дъна се колебае от 700 – 800 м (Златишко-Пирдопска) до 80 м (Айтоска). Най-голяма по площ (около 1100 км2) е Софийската котловина с надморска височина 550 м, а най-малки са Саранската и Камарската.
Морфохидрография - В зависимост от надморската височина Задбалканските котловини се поделят на две групи - западна и източна. Западните високи котловини започват с Бурелската котловина /550 м.н.в./, следвана от Софийската котловина. Това е най-голямата котловина в България /1100км2/. Характеризира се с елипсовидна форма и средна надморска височина 540 м. Източната котловинна редица започва с Карловската котловина /400км2/. Тя е разположена между напречните ридове Козница и Стражата.
Геоложки строеж -Оформянето на Задбалканските котловини е станало през неоген-квартернера, когато те са потънали гарбеновидно по разседите, които ги отделят от Стара планина и Средна гора. Дейността на течащата вода е довела до акумулирането на седиментни скали по дъното на котловините. Някои от котловините са били заети от езера (Софийско). Възрастта на повечето седиментни скали е плиоценска. На отделни места са разкрити малки въглищни басейни (Николаевският в Казанлъшката котловина). По разседите, които отделят котловините от юг, бликат многобройни топли минерални извори.

Полезни изкопаеми - Задбалканските котловини не са богати на полезни изкопаеми. В тях се срещат лигнитни въглища /Софийски басейн/, незначително количество кафяви въглища /Николаевския басейн/. От рудните полезни изкопаеми са открити находища на уранова руда при Бухово и Шиварово. Широко разпространение имат нерудните полезни изкопаеми - огнеупорни глини, чакъли и пясъци.
Климат -Климатът и речният режим се променят от запад на изток. На запад от Козница климатът на котловините е умереноконтинентален с всички характерни за него белези.На изток от Козница климатът е преходен, а максимумът на оттока се измества към март. Зимата е по-мека, лятото – по-топло, средногодишният брой на дните с снежна покривка намалява от 40 (в Софийската котловина) на 20. Тези преходни елементи се засилват още повече в Сливенската, в Карнобатската и Айтоската котловина, където не се образува снежна покривка сяка година и максимумът на речния отток е зимен. Характерни за повечето котловини е повишена водоносност. По-големи реки, които протичат перз областта, са Искър, Тополница и Тунджа. Режимът им е с пролетен максимум и лятно-есенен минимум.
Води – Задбалканските котловини са богати на води. Повечето от реките се отличават с пролетен максимум и лятно-есенен минимум. Протичащите през котловините реки се формират предимно в оградните старопланински и средногорски склонове. Подхранват се със смесени /снежно-дъждовни, дъждовно-снежни , дъждовни и карстови/ води. Високопланинските реки на Стара планина /Стряма, Тъжа и Тунджа/ и реките от Витоша /Владайска, Боянска, Драгалевска и Бистрица/ са със снежно-дъждовно подхранване. Останалите старопланински и средногорски реки се подхранват от дъждовно-снежни води, а реките протичащи през източната част се подхранват предимно чрез валежи. С важно значение са големите запаси на грунтови води в наносните конуси, които се използват за водоснабдяване и напояване. Също така, всички реки при протичането си през котловините, се подхранват от подземните води от наносните конуси и речните тераси. Единствено р. Блато /приток на р. Искър/ се подхранва с карстови води от изворите при Опицвет и Безден. Минералните води са с важно стопанско значение. Голям брой термални (минерални) извори се разкриват в Софийската котловина, която е известна със своите - Горна Баня, Панчарево, Княжево, Овча купел и др, Сливенската котловина - Сливенските бани, Казанлъшката котловина - Павел баня, Карловската котловина и др.
Почви - Най-широко разпространение имат алувиално-ливадните почви, които заемат речните тераси и ниските части на котловините. Смолниците са разпространени в Софийската и Карнобатската котловина. В оградните части на планините се срещат и канелените горски почви. В по-малка степен са разпространени блатните и засолени почви.

Задбалкански котловини facebook image
Публикувано от: Кольо Колев


Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.