Христо Ботев

Зададе се облак темен

Зададе се облак темен

откъм гора, от Балкана;

дали ще е дъждец дребен,

или ще е буря страшна?

Ех, мой дядо, тежко време!

Ралото се едвам влачи

и след него сееш семе,

пот от чело, град от очи!

Кажи, дядо, защо плачеш

над тез дълги бразди черни;

от чер облак ли се плашиш,

или мрат ти деца дребни?

Кажи, дядо, че аз помня

какъв юнак напред беше;

бог да прости баба Стойна,

тя пееше, ти ореше.

Друг път - помниш? - лани беше:

аз заминах през гората,

сред юнаци ти седеше

като баща със брадата.

Какъв беше ти тогава!

Сега плачеш - защо, дядо?

Байряк ли се не развява,

или нямаш сърце младо?

"Ех, мой синко! Що ме питаш?

Чуй тоз гарван, де там грачи...

Но в село нели отиваш,

ще да видиш защо плаче

стар войвода след туй рало!

Там селото се е сбрало

на мегданя, за да гледа

мойте момци, мойте чеда!

Ти ще видиш там набити

на прътове, на върлини

на момците ми главите -

избиха се две дружини!

Двама братя воеводи,

двамата ми верни сина:

скарали се кой да води

бащината си дружина!

Тесни били планините

за несговорна дружина!

И стърчат им днес главите,

за да плаче кой как мине.