Христо Ботев

Задачата на в. "Знаме"

"Dreptul de a vorbi aici lam de la

terra jar, nu de la domniavoaetra;

va rog dar sa mi respectati cuvantul!"

L. Costin

"Правото, за да говоря тука, ми е дадено от отечеството ми, а не от вас. Моля

ви да ми почитате думите!" Тие думи е изрекъл един от румънските депутати в

камарата в 1872 г., когато партизаните на правителството повдигнаха шумотевица

и поискаха да заглушат гласът на справедливостта и негодуванията на

патриотизма. Тие думи повтаряме и ние днес, в началото на своята журнална

кариера, когато"Независимост", после дълга и упорита борба против настоящата

горчива съдба на нашия народ, каза своята последня дума и с достойнство слезе

от трибуната, и когато ние, уверени, че посеяното на нашата народна нива семе

рано или късно ще да принесе своя плод, не можахме да отстъпим пред

необходимостта да се подкрепи идеята за нашето освобождение и решихме се да

развием "Знамето" на нашата революционна партия. "Добре, добре! Но към кого

именно отправяте вие гореказаните думи на румънския патриотин?" - ще да попитат

някои от нашите читатели. Към вас, господа, към вас - отговаряме ние и бързаме

да се обясним. Нашият нещастен български народ няма камара, няма трибуна,

отдето да изкаже своята воля, свойте нужди и свойте теглила. Единственото

негово средство в това отношение се являва неговата журналистика.

Но кой от нас не знае в какво жалостно положение се намират нашите цариградски

вестници и каква незавидна роля е играла по-голямата част от нашите

емиграционни публицисти.

Ако погледнем с безпристрастно око в стълповете на нашите цариградски хавадиши,

то от първият поглед още ще да се убедиме, че под дебелата сянка на босфорските

идиоти друго нищо не може да процветава освен политическа лъжа, литературна

подлост, дипломатическо раболепие и сякакви други верноподанически до родетели.

"Елате, казват нашите доморождени политици - патриоти на народа, елате да

обиколим престола на н. в. султана и да запеем песента на Лазаря... Трохите,

които падат от държавната трапеза на нашия милостив баща, стигат, за да се

подкрепи историческият стомах на нашия народ, стигат, за да се поддържи

неговото етнографско съществувание на Балканския полуостров, стигат, за да се

осигури неговото политическо бъдеще между другите южни славяни." А народът?