Пейо Яворов

Забравена

етюд

I

Грейна, трепна и залезна

вечерна звездица;

неживяла - и зачезна

галена Милица...

Висината потъмняла -

було на звездица!

В що нерадост е видяла

хубавица ?

Ако има негде птичка

в клетка позлатена,

още рожбица едничка

с прах неопрашена,

ето нея!... Тя - благатка

на земята наша,

тя - за майка и за татка

цвете в чаша.

Ако бъде самовила

чемерна магия

или млада подлудила

грешник и светия,

то Милица - право, ей я

небо-сън изгора,

дето няма като нея

нигде втора.

Пак. И залъгалка блага

и лекарство сяко,

а да може - не помага

и от пиле мляко. -

"Мила, Мила!..." - "Нищо, мамо,

остави ме, татко!" -

Инак беше, инак само

как за кратко!

II

Пяха и петлите втори;

и зора се вече пука;

свещ зад момини прозори

на догаряне блещука...

В рай-гнездце сама Милица

още бди: скръбта змеица -

в сладък час горчива среща,

у дома си в къща чужда

шепне думица зловеща

и съня страхлив прокужда.

И свещта ту любопитно

в ненагледен стан се взира,