Забавено изпълнение. Лошо изпълнение. Частично изпълнение.

Втора група случаи на неизпълнение имаме, когато престацията е обективна възможност, но не е изпълнена. Тогава говорим за забава. Длъжникът не престира по своя вина.

Забавено изпълнение е налице, когато макар и след падежа длъжникът изпълни. Когато длъжникът е изпаднал в забава и е предал дължимото.

Елементите на забавата са:

1. Вземането на кредитора и задължението на длъжника да са изискуеми, т. е.настъпил е
падежа. Когато в договора не е посочен срок кредиторът трябва да даде покана с
подходящ срок на длъжника, за да определи падежа.

Поканата е волеизявление на кредитора, с която той кани длъжника. Формата може да е писмена или устна. Препоръчително е да е писмена. Поканата трябва да е изрична - в нея да се изпълнението, срокът да е определен недвусмислено и категорично. След изтичането на деня, определен в поканата длъжникът изпада в забава.

Ако длъжникът откаже да приеме поканата той изпада в забава от момента на отказа.

2. Длъжникът да е виновен за забавата, т.е. тя да не се дължи на случайно събитие или
непреодолима сила.

Последици от забавата.

Кредиторът има право да иска реално изпълнение, като предяви осъдителен иск. При

парични задължения съдът може да установи запор върху недвижими имоти на длъжника.

При бездействие на длъжника да налага глоби.

Лошо изпълнение - чл.193-196 ЗЗД.

Лошо изпълнение е налице, тогава когато има отклонение от уговорените (или нормални) изисквания за качество. Лошо изпълнение има когато е налице недостатък на престацията.

Предпоставки за лошо изпълнение са:

1. Да е налице недостатък на престацията, който да е съществен. Съществен е този
   недостатък, който значително намалява стойността на вещта. Или който прави вещта
   негодна за обикновената й употреба.

2. Този недостатък да е съществувал по време на престацията, т.е. по време на предаването
   на вещта. Ако по-късно се появи недостатък вече приобретателят носи риска.

3. Кредиторът да не е знаел за този недостатък. Ако кредиторът е знаел за този недостатък
   това вече не е лошо изпълнение. При предаването на вещта купувачът и продавачът
   правят един преглед.

Няма значение в ЗЗД дали недостатъкът е отстраним. След откриването на недостатъкът кредиторът е длъжен веднага, по време на прегледа да уведоми длъжника. Ако не го стори, той поема риска, защото недостатъкът е обективиран в съзнанието и на двамата.-чл. 193/2/ЗЗД.

4. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъците.
Последици от лошото изпълнение - чл. 195.

1. кредиторът иска намаление на цената.

2. Кредиторът може да иска да се отстранят недостатъците:
   От длъжника за негова сметка;

От трети лице за сметка на длъжника;

Сам той да отстрани за сметка на длъжника.

3. Кредиторът може да иска замяна на дефектната вещ, ако става въпрос за родово
   определена вещ.

4. Кредиторът може да иска да развали договора на основание лошо изпълнение. Тази
   възможност е алтернативна и се използва само, ако вещта има толкова съществени
   недостатъци, че използването й е невъзможно.

38