Забава на кредитора.

Това са случаите, в които за осъществяване на задълженията на длъжника е необходимо съдействие на кредитора, но той не оказва това съдействие.

Съществуват такива облигационни отношения, при които, за да се изпълни задължението по тях от страна на длъжника се изисква съдействието на кредитора. Ако той не стори това, се казва, че изпада в забава. Кредиторовата забава е по-малко опасна от длъжниковата.

Кредитора е в забава, когато неоснователно не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжника не би могъл да изпълни задължението си. Практически кредиторовата забава се приравнява към забавата на длъжника.

Предпоставки:

1. Ако кредитора не оказва необходимото съдействие.

2. Ако кредитора неоправдано не приема изпълнението на задължението от страна на длъжника.

Кредитора изпада в забава: 1. Или когато не даде онова необходимо съдействие, без което длъжника не би могъл да изпълни зад. Си; 2. Когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение.

1. Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторско съдействие често е необходимо едва когато длъжника завършва изпълнителната си дейност - при приемане на изпълнението. Ако се откаже, казваме че е налице неприемане.

2. Неприемане. За да кажем, че Кредитора изпада в забава поради неприемане, наложително е:

а) изпълнението да му е предложено - длъжника трябва да е предложил изпълнение съгласно договора. Това значи, че престацията трябва да е предложена точно във всяко отношение - количество, качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. С една дума, предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат.

б) Щом изпълнението е предложено на Кредитора съгласно договора и той отказва, трябва да се счита, че неоправдано не приема престацията, отказва съдействието си. Поставя се въпросът дали забавата на кредитора може да се вмени във вина. Въпросът е спорен, но се приема, че тя трябва да може да се вмени във вина на Кредитора, за да отговаря той за вредите, който тя причинява на длъжника.

Последици на забавата:

1. Забавата не освобождава длъжника, но той отговаря само при умисъл и груба небрежност, отговорността намалява.

2. Забавата на кредитора освобождава длъжника.

3. Рискът преминава върху кредитора;

4. Длъжникът може да се освободи от задължението си, като предаде вещта за отговорно пазене. Ако дължимия обект подлежи на разваляне, длъжникът може да продаде вещта и да се издължи.

5. Длъжникът има правна възможност да развали договорът и да иска обезщетение.

6. Не се дължат лихвите по парични задължения след момента на забава на кредитора.

1. Отговорността на длъжника се намалява при забавата на Кредитора. Длъжника отговаря само при умисъл или груба небрежност. След изпадането си в забава длъжника престава да дължи лихвите ако тя е парична. Забавата на Кредитора освобождава длъжника от неговата забава. Рискът преминава в/у Кредитора.

Длъжника може да се освободи от задълженията си: