Джек Лондон

За здравето на пътника

- Сипвай!

- Слушай, Кид, няма ли да стане малко силничко? Уиски със спирт е вече доста

силно, пък като му сложиш и, коняк, и от лютивката, и...

- Сипвай! Кой всъщност прави тоя пунш? - И Мейлмют Кид добродушно се усмихна

през облаците пара. - Като постоиш в тая страна, колкото съм стоял аз, синко, и

се похраниш със заешки следи и спомени за сьомга, ще разбереш, че Коледа идва

веднъж на годината. А Коледа без пунш е като златна мина без зрънце злато.

- Виж, това е права приказка! - одобри думите му Големия Джим Белдън, който беше

слязъл от участъка си:а Мейзи Мей, за да прекара Коледата с тях, и който, както

всички знаеха, последните два месеца беше прекарал само с еленско месо. - Ами

помниш ли ракията, дето я варихме на река Танана, а?

- Как да не помня! Момчета, щяхте да изпоналягате от смях, ако бяхте видели как

цялото племе взе да се бие, като се изпонапи, и то само да знаете от какво:

захар, ферментирала с кисел квас! Това стана, преди да дойдеш тука - добави

Мейлмют Кид, като се обърна към Станли Принс, млад минен инженер, който беше по

тия места само от две години. - Тогава тука нямаше нито една бяла жена, а Мейсън

искаше да се жени. Бащата на Рут беше вожд на племето Танаиа и беше против,

против беше и цялото племе. Трудно положение, казваш? Да, тогава похарчих

последния си фут захар; най-хубавото нещо от тоя род, което съм правил през

живота си. Трябваше да видите как ни гониха по реката и по брега!

-Ами индианката? - заитересува се Луи Савой, високият канадски французин, понеже

беше чул за този безразсъден подвиг по време на престоя си на Четиридесета миля

предишната зима.

Тогава Мейлнют Кид, който беше роден разказвач, разправи без всякакви

преувеличения историята ма този северен Лохинвар. И не един корав търсач на

приключения почувствува сърцето му да се свива и изпита смътен копнеж за

по-слънчевите пасбища на Юга, където животът обещава нещо повече от безплодната

борба със студа и смъртта.

- Ние стигнахме до Юкон тъкмо след като бяха минали първите ледове - завърши

той, - а племето само четвърт час след нас. Но това ни спаси, защото придошлите

наново ледове пробиха образувалата се преграда и индианците не можаха да минат.

Когато те най-сетне пристигнаха в Нуклукието, целият пост беше се подготвил да