ЗА УБИВАНЕ СА ТАКИВА БАЩИ

Повестта Маминото детенце от Любен Каравелов е замислена като поучително произведение, посветено на възпитанието на младия човек. Тя обаче засяга широк кръг проблеми на възрожденското общество и се превръща в социално-битова повест, порицаваща паразитния живот на част от българското чорбаджийство преди Освобождението. Съдбата на един о главните герои Николчо, обединява и двете теми и разкрива причините за неговото морално падение и неудачен жизнен път, свързани с неправилната родителска позиция.

Николчо се формира като човек под влияние на своите бездейни и духовно ограничени родители, които нямат нравствени принципи и не могат да ги предадат на своя наследник. Нено е човек без воля и мнение, човек, безропотно подчиняващ се на своята властолюбива съпруга. Такъв безхарактерен баща не може да е пример за своя син. В стремежа си да угоди на Николчо задоволявайки желанията му чорбаджията загубва авторитета си пред него и не е в състояние да спре пропадането му, да ограничи вредните му постъпки спрямо други хора. Всеобщото порицание на Неновата погрешна педагогика намира израз в думите на Али ага: За убиване са такива бащи.

Човек не избира своите родители и героят на повестта има нещастието от ранно детство да получи от тях най-неблагоприятните за бъдещето си развитие уроци.Всеки миг му се насажда самочувствието, че е чорбаджийски син, че не е като другите и може да има всичко, което си пожелае. Чорбаджи Нено строго поръчва на слугата Иван да не оставя нито за минута Николчо сам, заменяйки естествената му детска среда с постоянно угодничещия слуга. Зает преди всичко със самия себе си и доволството си, Нено няма време за своя наследник. Бащата пръв си служи с лъжа, за да го извика при себе си обещава чрез Иван, че ще даде ново гроше и че е хванал пиле. Чорбаджията не разчита нито на родителския авторитет, нито на детската обич. Николчо свиква да мисли, че за всичко трябва да му се плаща и водещо начало в поведението му става не дългът, не обичта, а единствено интересът.

Една от големите грешки на Нено е надменното и грубо отношение към другите хора и особено към бедните, на което Николчо е свидетел още в детството си. У детето се вкоренява презрението към слугите. Обиждайки Иван, Николчо цитира баща си: В твоята глава, казва татко, мътят яребици... Чорбаджийското дете гледа на слугата като на животно, което може да бъде ругано, яхано, бито, но и длъжно да остане безсловесно. Имайки подобно отношение към сеизите Николчо свиква въобще да не зачита другите, включително и собствените си родители по-късно.

По примера на баща си Николчо се научава да лъже едва единадесетгодишен. Нено и Неновица обаче нямат никакво намерение да го изобличават и наказват, а даже му обещават награда за случката с ухапването на Иван жълто поясче. Николчо се убеждава, че лъжата е ефикасно