Никола Вапцаров

За творчеството на най-младите

Правилното отношение към действителността, към силите, които движат нашето

време, безспорно трябва да лежи в основата на днешното изкуство. Това е

аксиомата. Същата аксиома важи и за творчеството на най-младите. Дори най-много

за тях важи. Онези, които имат вече изминат път зад гърба си - за тях е трудно.

Трудно е да се върнат назад. Не само заради престиж, макар че и за това.

Времето, през което те оформяваха своите творчески физиономии, не носеше

белезите на една безусловна изясненост. Нахлуха отвън чужди ветрове с школите,

с екстравагантността и с мирогледите, които в повечето случаи нямаха нищо общо

с нашия бит. И сега е трудно за тях да смъкнат товара си. Не е лесно отведнъж

да смениш целия арсенал от изразни средства, от форми и похвати и да

организираш нов начин на производство, с нови средства, с нова същност. За това

е нужен не само дълъг, мъчителен път, но и нравствен кураж.

За младите работата стои по-иначе. Те не носят този товар сраснал като гърбица

на плещите си. У тях всичко това в повечето случаи е механически прикрепено. Те

не са имали време да се вживеят страстно, дълбоко, да почувствуват като жизнена

необходимост този прирастък. Те не могат да се оплачат и от липса на образци. А

това е най-същественото във всяка човешка деятелност - да използуваш опита на

тези, които са минали преди тебе.

Често пъти младите вземат една театрална поза на отрицание спрямо този опит. Те

презрително махат ръка, като че ли всичко назад е някакъв куп от вехтория."Ние

ще създаваме ново изкуство!" - казват те. Но нека погледнем по-човешки на това

ново изкуство. В повечето случаи ние караме простия селянин да говори така,

както ние говорим, напук на бита му, напук на неговата среда. В повечето случаи

нашите герои по един и същ начин проумяват човешки истини, по един и същ начин

избират своя път. В повечето случаи нашите герои са или съвсем бели, или съвсем

черни. Мургавите герои у нас съвсем рядко се срещат. В стиховете сме сухи и

декларативни. В стиховете сме небрежни към римата, ритъма, съзвучията, образите

и въобще към всичко, което изисква повече труд и умение. И хората малко ни

вярват. Малко, защото ние забравяме, че в своята същност изкуството е дълбоко