ЗА ТРИ КЛЮЧОВИ ДУМИ В ПОЕТИЧНИЯ ЕЗИК НА ВАЗОВ

Преди всичко трябва да уговоря, че понятието "поетичен език тук употребявам в смисъл на поетичен стил. При това под "поетичен език" разбирам не само езика на Вазовата поезия, а на цялото му творчество. Дори имам предвид повече неговата проза, в която включвам и темпераментната му и образна публицистика.

Идеята ми е, че дори чрез няколко - в случая три - ключови думи в тоя език могат да се покажат съществени страни от отношението на автора към действителността. Затова тези ключови думи са думи-образи, в които именно цялостното отношение на автора към действителността е активирало определено тяхно значение и е създало около тях специфични ореолни значения.

В най-представителния дял на Базовото творчество - от първите две десетилетия след Освобождението - подобни думи-образи, в които своеобразно се чувства цялостното авторово присъствие и между които съществува определена обогатяваща значението им корелация, за мен са определенията практически, луд и тъмен.

При определянето на тези думи като "ключови" излизам не от честотата на тяхната употреба в езика на цялостното Вазово творчество, а от възловото място, което те заемат в идейно-художествената структура на известни представителни за писателя произведения или в произведенията му от даден период или цикъл. Мисля, че именно това определя тяхното истинско място в единната образна система на Вазовия художествен свят.

Определението практически се появява и зачестява в художествения език на Вазов в първите следосвобожденски години. Не разполагам с точни статистически данни за честотата на неговата употреба, но мога с увереност да кажа, че то оставя впечатлението, че е характерно за езика на автора от този период именно защото се повтаря - еднотипно и еднозначно - като специфична авторова характеристика на новата следосвобожденска действителност. Така в статия от април 1882, напомняйки за патриотичното въодушевление на април 1876, Вазов с ефектна ирония заключава: "Ний даже се боим, че може да предизвикаме върху едно лице иронична усмивка за неуместността на споменаването на работи, които в сегашното практическо време нямат нищо общо с честолюбивите планове на нашите тесни чела и широко разтворените ни джобове." В предговора към излязлата си през 1881 г. стихосбирка "Гусла" възпитаният от възрожденското време писател говори за "нашата недорасла, но практическа интелигенция". В друга статия горчиво иронизира "Ний сме практически народ"... И така нататък. Едно от характерните му сатирични стихотворения от този период се нарича "Практическият человек" (1881).