СЪДЪРЖАНИЕ

КАКВО Е ОСОБЕНО ВАЖНО В НАЧАЛОТО НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ
КЪДЕ И КАК ДА СЕ НАУЧИМ НА СВЕТОТО ПОКАЯНИЕ
БЪРЗО ЛИ СЕ ИЗЦЕЛЯВА ДУШАТА
КАКВИ СА ОСОБЕНОСТИТЕ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
БОЯТ ЛИ СЕ ОТ АДА РЕВНОСТНИТЕ ХРИСТИЯНИ
КАК МОЖЕ САМОУНИЖЕНИЕТО ДА СЕ СЪЧЕТАВА
С ВЪТРЕШНИЯ МИР
КАК ДЕМОНИТЕ, ПРЕДЛАГАЙКИ НАГЛЕД ДОБРО,
МОГАТ ДА НИ УЛАВЯТ В МРЕЖИТЕ СИ
ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВА ЕВАНГЕЛСКОТО
ОТ ЧОВЕШКОТО ДОБРО
КОГА НАШАТА РЕВНОСТ КЪМ ХРИСТИЯНСКИ ПОДВИЗИ
НЕ Е УГОДНА НА БОГА
КАК ВЪНШНОТО ХРИСТИЯНСКО ДЕЛО
Е СВЪРЗАНО С ВЪТРЕШНОТО
КАК МОЖЕМ ДА СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ,
КАТО МИСЛИМ, ЧЕ ИМАМЕ В СЕБЕ СИ ИСТИНСКА ЛЮБОВ КЪМ БОГА
КАК МОЖЕМ ДА СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ,
КАТО МИСЛИМ, ЧЕ ОБИЧАМЕ БЛИЖНИЯ
КАК ДУШЕВНАТА, ПЛЪТСКАТА РЕВНОСТ МОЖЕ ВЪНШНО
ДА СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА РЕВНОСТ СВЯТА И БЛАГОЧЕСТИВА
ПОЛЕЗНО ЛИ Е ЗА НАЧИНАЕЩИЯ ХРИСТИЯНИН
ДА УЧИ БЛИЖНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ВЯРАТА
ПОЛЕЗНО ЛИ Е ЗА НАЧИНАЕЩИЯ ХРИСТИЯНИН
ДА РАЗМИШЛЯВА ЗА ВИСОКИ ДУХОВНИ ВЪПРОСИ
КОГА ПОСЛУШАНИЕТО НЕ Е УГОДНО БОГУ
КАКВИ ПРЕЛЕСТИ ЗАСТРАШАВАТ УПРАЖНЯВАНЕТО В МОЛИТВАТА
ЗАЩО ИДВАТ СЪЛЗИТЕ И КОГА ТЕ СА ПРАВИЛНИ
КАКВО ЗНАЧИ ДА СЕ ТРУДИМ БЕЗРАЗСЪДНО
КАК СМИРЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ИЗМАМНО
КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗПОЗНАВАМЕ ХИТРОУМИЯТА
НА СТРАСТИТЕ И КОВАРСТВОТО НА ЛУКАВИТЕ ДУХОВЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПРИМЕР ЗА ПОКАЙНО САМОНАБЛЮДЕНИЕ
(Из псалмите на преп. Ефрем Сирин и молитва на свети Игнатий)
БЕЛЕЖКИ
ЛИТЕРАТУРА

Всяка загриженост за Небето, ако не е въодушевена от покаяние, е мъртва и неистинска.
Свети Игнатий (Брянчанинов)
Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти.
(Пс.18:13)

КАКВО Е ОСОБЕНО ВАЖНО В НАЧАЛОТО НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Който внимателно е чел наставленията на Светите отци на Църквата, безусловно е забелязал, че повече от всичко в тези учения се говори за покаянието, смирението, плача пред Бога заради греховете ни. За това Отците са писали толкова много, че почти във всяка светоотеческа книга и на всяка нейна страница може да се намери подобно наставление. Но колкото и да е странно, в наши дни християните най-много се отклоняват именно от това учение, изопачават и нарушават този най-важен закон на духовния живот. И това не е случайно! С приближаването на края на този век настъпва и времето на всеобщото отстъпление от истината, на пълното прелъстяване на света от дявола и всеобщата прелест - хората все по-дълбоко потъват във всички свои страсти, във всички грехове и заблуждения. Първата сред болестите на този век - гордостта - надига все по-високо глава. За последните времена това ясно е предсказал апостол Павел: Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли (2 Тим. 3:2-5) и т. н. И сега вече всеки духовник, стараещ се да помогне на идващите при него вярващи да излекуват душевните си недъзи, знае колко трудно дело е това днес, как са се сраснали тези болести с душите на хората, как всички от мало до голямо са дълбоко поразени от безумна гордост, тщеславие, самолюбие, колко са многословни, надменни, колко всички са своеволни, непокорни, непослушни, недоверчиви. А в духовния живот това е най-лошото. Сега вече рядко някой се доверява на своите наставници, повече следва разсъдъка си, а към духовниците се обръща само формално, понеже така е прието, а всъщност във всяко нещо разчита на себе си. Изобщо картината на духовния живот днес е бедствена и ако някой от древните Отци би погледнал с очистения си взор, сигурно не би понесъл тази гледка и горчиво би ридал за нашите души. Пахомий Велики, живял още през IV век, е имал от Бога видение за това как ще живеят последните монаси. След видението той дълго е плакал и скърбял, отказвал е да се храни (житие на преподобния Пахомий, 15 май). Но ние вече така сме свикнали с подобно положение, че дори не виждаме бедственото си състояние. Много страсти открито се ширят днес в християнските среди, към тях се отнасят като към най-безобидни и дори забавни черти на характера, никой не се ужасява от тях, не ги пресича, макар че много от тези лудории направо убиват душата и сеят духовна смърт около този, който носи тази страст и заразява с нея другите. Това бедствено състояние - поради изоставянето на правилното учение на