Забравена парола?
Начало на реферати

За съдбата на жената в древна Гърция


боговете и на Креон изцяло подчиняват човешката й природа. Тя не се изявява като личност и не търси свобода на избор. Изпълнена е с безразличие и малодушие:


Какво бих променила аз, ...

със своя труд и своето мълчание?

Исмена избира бездействието и мълчаливото страдание, признавайки своето поражения и слабост: И нека помним още, че жени сме ний, /че сили за борба с мъжете нямаме. Съдбата на Исмена е не толкова резултат от проклятието на Едиповия род, колкото възмездие за трагичната и слаба човешка природа.

Подобен на Исмена е образът на Йокаста от трагедията на Софокъл Едип цар. В нейния образ той залага същите творчески виждания, които откриваме в Антигона. Човекът, изправен срещу предизвикателството на предопределената от боговете съдба, носещ отговорност за собствените си постъпки. Йокаста е пряко засегната от проклятието надвиснало над Едиповия род. Съпруга на Лай и майка на Едип, тя е прокълната от боговете да извърши кръвосмешение. Цената, която заплаща е не просто смъртта, а жестокото страдание при сблъсъка и осъзнаването на истината. Болката и самоубийството са възмездие не за извършеното от Лай престъпление, а за собствените й съдбовни грешки. Подобно на Исмена тя проявява малодушие и се съгласява с жестокото решение на съпруга си, пожелал смъртта на собствения си син. Няма по-голямо престъпление от това на майката погубила детето си. Йокаста няма моралната сила на Антигона и не е способна да отстоява позициите си. Тя е изразител на характерното за този период отношение към жената. Йокаста не се възприема като личност, не осъзнава, че има право на избор, и че е длъжна да се бори за него. Тя се примирява с факта, че законите на тогавашното общество унизяват човешкото й достойнство, възприемайки я не като личност, а като трофей. Едип получава престола на мъртвия Лай, а заедно с него и съпругата му. Съдбата на Йокаста е заслуженото възмездие за човешката й непълноценност.

Различен от образите на Исмена и Йокаста е образът на Електра. В него откриваме черти, които го доближават до този на Антигона. Митът за Орест и сестра му Електра продължава разказа за рода на един от основните участници в Троянската война-Агамемнон. След края на войната той се завръща у дома. Там го очаква коварната му съпруга, която заедно с любовника си крои пъклени планове. Клитемнестра и Егист убиват Агамемнон, Егист се възкачва на престола въпреки негодуванието на народа. Дъщерята на Агамемнон Електра жадува отмъщение.

От този момент започва развитието на действието в трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид. Древногръцките творци създават своите трагедии по един и същ мит, влагайки различно звучене. За Есхил в трагедията му "Хоефорите" водеща роля при осъществяването на отмъщението има Орест. Ролята на Електра е второстепенна. Тя е съзаклятница, която помага на брат си. Образът е представен схематично, липсва дълбочина и психологизъм. Не така стоят нещата в другите две трагедии. Софокъл и Еврипид дават на произведенията си заглавието "Електра". Това недвусмислено подсказва, че ролята на сестрата ще бъде водеща в драматургичното действие. При Софокъл образът на Електра е психологически задълбочен. Авторът разкрива чувствата които водят девойката към отмъщението. Електра е изправена пред необходимостта всеки ден да се среща с убийците на баща си. Тя ненавижда страхливеца Егист, заел чрез престъпление трона на владетеля. Девойката страда като го гледа как облечен в дрехата на баща й, з неговия жезъл в ръка сяда на престола. Електра мрази и майка си, извършила най-тежкото предателство спрямо съпруга. Девойката не може да възприеме кощунственото поведение на майката, която в дните на траур, вдига празненства.

За съдбата на жената в древна Гърция facebook image
Публикувано от: Нурие Акиф