Забравена парола?
Начало на реферати

За съдбата на жената в древна Гърция



За съдбата на жената в древна Гърция Йокаста, Антигона, Исмена, Електра



Проблемът за човека и съдбата получава широка интерпретация в старогръцката литература. Античната драма открива трагичните дълбочини на човешката духовност. Нейните герои са раздвоени между божествената предопределеност на съдбата и желанието да я променят сами. Носител на конфликта е самия човек. Не родовата съдба и божественото проклятие, а начинът, по който личността се съпротивлява срещу тях става център на драматургичното действие. Героят е активен, взема решения влизащи в дълбоко противоречие с установените представи за обществен и божествен ред. Неговата действена природа влиза в конфликт с общоприетото. Интересен е фактът, че казаното до тук се отнася както за образите на мъжете така и за образите на жените в старогръцката драма. Античния идеал за воин и човек, включва изцяло мъжки качества физическа сила, храброст, непоколебимост, воинска чест. Трудно може да се намери мястото на жената в античното общество. В един изцяло мъжки свят тя трудно би могла да защити своите цели, желания и интереси. Съдбата на жената в полисното общество е противоречива. Тя е зависима от решенията на мъжете, но заедно с това притежава ярко изразени личностни качества, които се опитва да защити дори и с цената на живото си. Поради това в античната драма срещаме вълнуващи женски образи, които продължават да печелят симпатии и в наши дни. Антигона и Исмена, Йокаста и Електра са не просто страни в драматичния конфликт, те са ярки психологически задълбочени образи, носители на силни човешки характери.

Трагична е съдбата на жената в древна Гърция,. опитваща се да се изяви като личност в общество в което доминират властните и силни мъже Героините в античната драма защитават своите принципи, знаят към какво се стремят, какво ще постигнат, но и какво ще заплатят за постигането на целта. Независимо от всичко те се стремят към крайната цел всеотдайно и страстно.

Красноречиво доказателство за новата роля на жената е Антигона от едноименната трагедия на Софокъл. В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и закони в човешкото общество, от които се ръководи неговата героиня. Макар твърде млада, Антигона следва принципите и разбиранията си за дълга на човека към кръвно близките му хора. В своите постъпки тя се ръководи от божиите неписани закони и това я подтиква да пристъпи заповедта на Креон и да погребе мъртвия си брат. Изправена пред владетеля на Тива, Антигона смело се противопоставя на решенията му, убедена в правотата си. Тя осъзнава цялата отговорност на постъпката си и на обвиненията отправени към нея, но дръзко се възправя срещу потъпкването на нравствените ценности в живота:


Не смятах за така могъщи твоите

повели, че да нарушава смъртния

неписаните вечни божи правила.

не са от вчера ни от днес,

а винаги са живи.


Човешкото достойнство и неговото опазване чрез свободен личен избор е духовната мяра, с която Антигона оценява човека и света. Тя поставя над всичко своя родов морал в общество, което отхвърля духовния свят на жената. Да бъдеш жена с личностно присъствие в древна Елада е трудна и съдбовна задача, изискваща нравствения избор на човека застанал между земното и небесното, между волята на

За съдбата на жената в древна Гърция facebook image
Публикувано от: Нурие Акиф


Чат – румът – близките далечни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.