Добри Чинтулов

За срам на чуждите езици

За срам на чуждите езици

в пространството все се вреш,

кога говориш, мелиш трици,

кога те хулят, ти се смеш.

Да поразсъдиш не умееш,

пред разумните мълчиш,

пред тях езика си държиш,

като че уж благоговееш.

И мислиш, че си исполин

между разумните двукраки,

че с име свършваш ти на аки.

Бъди, какъвто щеш господин,

човешкий род, без да забикаля,

познава винаги Михаля.