За смисъла на Ботевия завет силно да любят и мразят

(съчинение разсъждение в/у стихотворението На прощаване)

В своето стихотворение На прощаване Хр. Ботев описва образа на бореца за национална и социална правда, който тръгва по страшния, но славен път на борбата.

Разделяи ки се със своите близки, героят завещава на невръстните си братя силно

да любят и мразят.Наследявайки всеотдайната любов към отечеството и заклетата омраза към поробителя от своя по-голям брат, те трябва да продължат благородно дело

до победния му край.Така с идеята за приемствеността в борбата ще се осмисли до край благородната саможертва на героя.

В стихотворението На прощаване темата за смъртта навлиза най-напред с предложението , изказано без самосъжаление: аз може млад да загина

Последвалото го възклицание:

аз, утре като премина

през тиха бяла дунава!

е израз на въодушевлението от срещата с родната земя и на кървавото стълпновение с поробителя, в което ще се осъществи свободолюбивият борчески дух на бунтовника.За смърт в героичното сражение и за щита на националната част говори и метафоричният израз:пък...каквото сабя покаже / и честта, майко, юнашка!Тя на буди у героя самосъжаление или страх.Той е убеден, че чрез нея ще докайе най-красноречиво обичта си към родината.

Бъдещата гибел на героя ще пробуди в дупите на неговите невръстни братя омраза към поробителя и желание за отмъщение.В юнашката песен, която ще се пее на хорото, ще се разказва как е загинал бунтовникът и какви думи издумал, / пред смъртта и пред дружина.Собственият му героичен пример ще определи бъдещата съдба на младите борци, които ще се стремят като брата си да станата-силно да любят и мразят...

Героят отправя поглед към близкото бъдеще, в което няма да го има.Той е революционер, готов на доброволна и съзнателна саможертва.Бунтовникът иска да приобщи към борбата най-близките си хора-майката, братята, либето.От майка си иска

Да възпита като борци невръстните си синове и да ги изпрати на саможетрвена борба.

Лирическия герой си представя как неговите братя намират пушката му:

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин,

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Тук става дума за приемственост и жертвопготовността.Затова братята трябва да помнят героичния му пример и да продължат делото, за да бъде постигната заветната свобода.Метафоричните изрази с куршум да го поздравят,а пък със сабя помилват. не са използвани само за да се постигне образно на речта.Те по-скоро са поетически израз на бъдещата борба, която ще се води на живот и смърт.Мисълта за приемственост

е добила образен израз, който въздейства както със своята конкретност и вещественест, така и със своята метафоричност и залегнатост в тях подтекстов смисъл.Използваните метафори, антитези и повторения създават представа за една вълнуваща картина на бъдещата борба, в която младите борци ще докажат, че са достойни продължители на делото на по-големия си брат.Така с идеята за приемствеността в борбата се придава едно ново, оптимистично начало на цялата Ботева творба.

Личната съдба на поета доказва, ча в своето стихотворение е проявил една истинска

далновидност.Ботев загива там, на балкан.След неговата смърт борците за народна свобода продължават борбата до нейния край, водени от завещаната Ботева любов и омраза.