Стефан Стамболов

За роба няма тук свобода...

За роба няма тук свобода,

за роба няма правда, чест;

за него има остра брадва,

има бесилки, мъки, бич.

За роба няма ден прекрасен,

За роба няма светлина.

Злочест, измъчен и отчаян

проклина той свойта съдба.

И моли Бога смърт да му прати,

да го избави от тегла.

За туй ли си, о Боже прави,

кажи, направил ти света?

Търново, юний 1876 г.