За простотата на сериозните внушения в

разказа на Елин Пелин Ангелинка

Разказът на Елин Пелин Ангелинка е романтичен,обагрен с ярка метафоричност, с деликатна ирония.Зад привидната простота се крие психологизъм,многоплановост и дълбочина на идеите.Неусетно,

Непосредствено, с лекота и фин хумор авторът разкрива една от най-възвишените страни на човешката природа- способността да мечтае,да обича и да ражда красота.От дистанцията на спомена, от позицията на зрелия човек и същевременно през погледа на едно дете, ние се докосваме до света на реалното,на идеалното и на любовта,които непрекъснато се преплитат,дистанцират и преливат в сложното единство,наречено живот.Така авторът спонтанно внушава идеята ,че чувствителната човешка душа,независимо от възраст, място и време,има нужда от красота,от идеал,който да я радва и да създава празничност,омекотяваща прозата на реалното,която е неизбежна.

Това,че разказът се води от първо лице,единствено число,през призмата на едно дванайсетгодишно момче,придава не само задушевност и лиризъм,но е и път на пределна откровеност и истинност.Читателят гледа ,както с очите на спомена, така и през погледа на овчарчето и това придава особена тоналност,очарование; странно съчетава наивност и дълбочина в текста.Изострената чувствителност на сирачето се преплита с прямотата на детето,въвежда ни в ограничената територия на неговия действителен свят и в неограничения полет на мечтите му.Пастирчето от далечното планинско село естествено си служи с образите от приказките. Това е най-възвишеното в света, който го заобикаля.Но то общува и с великолепието,и с безграничната красота на природата,която вдъхновява и стимулира неговата фантазия.

Просто,наивно,обикновено и дълбоко-възвишено се преплитат в очарователно единство.Показателни са чудните планински нощи. Момчето се очертава пред нас не само като чувствително и романтично, но и със своите способности да търси героичното,да се вписва в него, да