ЗА ПРОГНОСТИКАТА, ДИНОЗАВЪРА И КОСМОСА

Антония Колева

web

Написалият този текст напълно съзнава позьорството в него. Това позьорство е плод не на наивна самовлюбеност, както може да се заподозре, а на активно избрана реторическа схема на действие. Реториката на хуманитарното знание не позволява да се говорят важни неща от позицията на написалия текста; оттам където се намира авторът на този текст, могат да се казват само интересно звучащи неща. Привлекателната поза би направила този текст интересен, а приличната би го направила нечетим. Ето защо авторът трябваше да заеме една разкривена поза, която да говори едновременно и за интересността, и за важността на написаното.

За това как прогностиката купи и продаде динозавъра
под погледите на двама доценти от СУ

1. За двамата доценти от СУ или вместо интрига.

По-скоро към средата отколкото към края на 90-те години на нашия космически и атомен, на вече отиващия си разрушителен и съзидателен ХХ век, в една от уютните зали на един от осемте факултета на СУ, в които съм слушала лекции, един доцент с прошарена коса и искрящ в кафяво поглед влагаше твърде много страст във високо терминологизирани обяснения. Приспивният ефект, който постигаше върху слушателите на първата сутрешна лекция разчитащият да заразява с патоса си ретор, беше емпирично установим. Както обикновено става, разсеяният слушател изобщо не успя да съотнесе дългоочаквания първи пример с темата и съдържанието на лекцията, нито пък да го приведе като подходящ към кой да е от въпросите в красиво отпечатания на лазерен принтер конспект. Примерът разкриваше едно поразително, пазено в дълбока тайна, съоръжение, с което доцентът, ако би го инсталирал в сградата на факултета, би могъл да контролира цялостния психически (а значи и изобщо цялостния) живот на всеки прекрачил прага на тази сграда. Ако ли пък пак доцентът разположи съоръжението във Варна, той би могъл да побърка, ако си поиска, цяла Одеса. Събудих се и щях да се изсмея, представяйки си подлудената от/по доцента Одеса, но светлият лъч на примера беше затрупан от терминологичната обосновка на механизма на действието на пазеното в тайна съоръжение. Някои от колегите ми стриктно записваха механизма и щяха да се обидят, ако произведеният от мен шум би заглушил десетина думи с наставки -ност или -изъм, а може би -ация.
Този текст иска да разкаже за това как става възможно горепосоченият пример за побърканата Одеса да бъде включен в лекция, и то не като казус за анализ,