Искаше ми се тук да напиша разни мъдри мисли за приятелството .Но мъдри мисли просто нямам . Мога да открия моите мисли - ЗА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ.

Докато си малък може би имаш приятели -разчиташ на тях и вярваш , че ще останете такива за винаги . Но идва един момент в живота , или по скоро идва в един момент живота и ви грабва и разтърсва , стоваря в/у главите ни разни отговорности и приятелствата просто се разпадат. Бавно и лекичко без да осъзнаваш губиш връзка с любими хора , и създаваш нови връзки .вече с не чак толкова любими , но необходими приятели . Това не означава , че не можеш да намериш сродни души и след 20 годишна възраст .Просто живота се завъртя толкова бързо около нас ,че не можеш да се спреш и станеш толкова близък с някогo както е било някога .

Боли когато губиш ценни приятелства , но когато те искат да си тръгнат от теб , не бива да ги спираш .Явно всеки си има причина . Дори и да не разбираш , все пак нямаш сили да на промениш нещата . Няма как да насилиш някой против волята му .И всеки избира сам за себе си , как и с когo да споделя живота си . Тук трябва да спомeнем последният такъв приятелски срив - с наш най добър приятел . Който просто каза сбогом забравям Ви . Не знам как е успял , аз не мога да режа спомени от миналото си и да слагам край на познанства от мнооого много години . Той има причини , ние също (кои сме ние , ще ви кажа друг път :П ). Ако чете това ще ме разбере ,ако не-все пак съм го казала някъде .

Животът винаги има две страни, и хубава ,и лоша . Губиш някого , печелиш друг . Забравени хора се връщат , а други просто се прибират от далеч .

Казано е .(или май беше народна поговорка ) -всяко зло за добро . А пък аз си имам максима - На една лоша случка в живота , се равняват две добри . Важното е да извличаш на максимум положителните моменти и да не се предаваш на лошите .

Тъжни есенни мисли за приятелството , но навън вече слънцето грее.

Приятелите - дар Божий

Велико нещо е приятелството. За истински, добър и верен приятел човек е готов планини да премине, океани да преплува, в огъня да стъпи, света да преобърне, живота си да даде.

Навярно мнозина са слушали приказката за верния приятел.

Един човек мислел, че има много приятели. Той притежавал един единствен скъп предмет, а искал да го даде на всеки един от приятелите си. И тъй като не знаел как да постъпи, отишъл при прочут мъдрец, който да го напъти. Мъдрецът изслушал желанието му и го посъветвал да зарови на тайно място скъпата вещ, да запали къщата си и да извика на