Вън от хронологичната последователност на имената в една литература, съществува без съмнение, последователност друга, вътрешна, но затова много по-действителна и пълна със значение. Това е последователност в идеите и насоките, - която създава в литературата интимни кръгове на писатели от различни времена, но близки мирогледи. Тези кръгове почиват върху аналогии, чийто принцип сме свободни да изберем и които променят перспективата на известни творчески периоди, когато гледната точка се мени също така.

. . .

Когато в основата на едни литературни аналогии поставяме известни общи духовни и идейни предразположения и склонности, съвпадения в мирогледите и допирни точки в отношението към света у различни автори, ние имаме всъщност възможността да хвърлим мостове между писатели на отдалечени времена и различни естетически направления. Въпреки факта, например, че Траянов и Ем. п. Димитров принадлежат с най-значителните си творби на периода след световната война, остава една по-точна истина, че стилът на тяхното отношение към нещата е вече изцяло оформен преди 1920 г. Яворов, обаче, който живее в непосредна близост с Пенчо Славейков и Кръстев и определя себе си върху фона на умственото състояние на тяхното време, - се явява духовно близък, духовно идентичен на Лилиев, Дебелянов, Траянов (Химни и балади), като с цялата своя същина прескача времето, в което е живял, за да бъде съвременен на една епоха друга, основно неспокойна, разколебана, предлагаща му истинската атмосфера, в която би можал да диша и да бъде разбран.

Въз основа именно на близки моменти в тяхното изкуство, ние обединяваме Пенчо Славейков, Траянов и Ем. п. Димитров в един кръг на писатели, за които светът е нравствено-философска задача. По-конкретните въпроси на социалната действителност са отминати тук с онова познато пренебрежение на ницшеански възпитаните умове, което не намира смисъл в социалния анекдот и предпочита сложните постройки на интуитивното или дедуктивното мислене. Раздяла не е борец в обикновения смисъл на думата. Той е борец - един от най-смелите - за свободата на човешкия дух. Човешкия дух - и на Острова на блажените, както и у нас - е в плен... Според схващането на тези писатели, изкуството цели революция в съзнанието, но революция, която освобождава личността от духовна подчиненост пред колектива и я тласка по пътя на цялостно, лично развитие. Защото тази философия е индивидуалистична и пред нея се мярка като далечен идеал субективното усъвършенстване на човека. Тя е проникната още от нравствен патос, защото е близка на идеята за самопожертване, безкористна служба на личността, издигане на човешките маси към една по-висока степен на съзнание. Тези писатели, най-после, правят опита да отговорят на по-общи, метафизични въпроси и в техните творби се разкрива една своеобразна философия на историята. Всеки един поставя, без съмнение, света в различни планове и заключенията, до които идва, са често противоположни. Нас ни интересува, обаче, самият факт на мислене в литературата, на цялостно обхващане на една редица проблеми, на определен опит за мироглед.