Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.
Лук. 9:62
Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има каквото е нужно за доизкарването й?
Лук. 14:28

През последните няколко години в нашия религиозен живот се промениха много неща. Забелязва се всеобщо съживяване на християнството. Откриват се и се украсяват пустеещи досега древни храмове, строят се нови, реставрират се и се заселват манастири, мнозина - особено младите хора - започнаха да идват в Църквата и да приемат Светото Кръщение. Молят се, изповядват се, причастяват се, благоговейно целуват християнските светини. Епископите, свещениците, монасите са на почит сред народа. Хората ги уважават, готови са да им помагат, за да се възстанови разрушеното от неверието. Ние засега не знаем какви са и колко дълбоки са изворите на това оживление, както и дълго ли ще продължи този жив интерес. Неведоми са пътищата Господни! Но на ставащото днес в живота на нашата Църква вероятно можем да гледаме с надежда. Трябва много да се радваме за всеки, който, обърнал се от греховния живот към християнството, е дошъл в Църквата. Та нали човек започва да живее пълноценно и животът му придобива смисъл едва когато встъпи в Христовата църква! Радостно е оживлението и в манастирския живот, желанието на много млади хора да живеят уединено и по-дълбоко и сериозно да вникват в тънкостите на духовния живот. Думата манастир стана модна сред младежта. Появяват се и много желаещи да приемат монашеството. Но тук - колкото и похвални да са тяхната ревност и въодушевление - е необходимо голямо внимание! Тези предупреждения и размисли ще са полезни както за тези, които сега живеят в обител или само мислят да се насочат натам, така и за онези, у които се е зародило и се оформя намерението да поемат по иноческия път. Когато се обърне и вкуси сладостта на християнския живот, душата веднага разпознава в него нещо близко и родно на себе си - защото по природата си всяка душа е християнка. Затова всеки човек, дори най-грешният и най-ожесточеният, може чрез покаянието да се обърне и да открие в Христовата Църква свой роден дом. Но не така е при монашеството. Манастирът не за всеки се оказва роден дом, а и не всички са желани там. За да се присъедини естествено и хармонично към семейството на монасите, човек трябва да има някакво тайнствено вътрешно родство с това семейство, както например е необходим музикален слух, за да се присъединим съзвучно към пеещ хор от различни гласове. Монашеството е велика Божия тайна и далеч не всички могат да постигнат същността му. Затова и сред най-църковните и благонастроени християни, дори сред пастирите на Църквата се наблюдава противоречиво разбиране по този въпрос. Едни смятат, че монашеството е напълно изживяло времето си и вече не е необходимо. Други, обратно - постоянно го хвалят и славят, ратуват за преумножаването му и са готови да насочат към манастира всеки, дори и малко отегчен от светските грижи човек.

Монашеството винаги е било тайна наука, но в наше време разбирането му е усложнено значително от много обстоятелства. Основната трудност произлиза от това, че е нарушена приемствеността на опита в манастирския живот. Монашеската наука вече не се предава от ръка на ръка от предшестващото поколение монаси, а се придобива от книгите или се формира от чутото за иноческия начин на живот в някои отделечени манастири, където условията, нравите, а и хората могат да бъдат съвсем различни. Не е възможно да се научим на монашество изцяло от книгите, макар че сега се разпространява все повече и повече литература за него. Книжните знания например за поста, за молитвата, за уединението, за умъртвяването на страстите и подобни важни дела, макар и да разпалват ревността и да въодушевяват към подвизи, могат да бъдат приложени практически правилно от малцина. Всеки човек притежава най-разнообразни индивидуални черти, телесни, душевни и духовни особености. Освен това нашето време, житейските обстоятелства, общото ниво на духовност сред хората внасят своите най-тънки оттенъци и промени в живота на монасите. Как днес конкретно в нашите условия и в нашите манастири да постим, да се молим, да се трудим, да се подвизаваме, как изобщо да живеем? Точен и определен отговор на тези въпроси не ще се намери в нито една книга. Това може да се установи само чрез дълъг опит, в много скърби, падения и изправяния. Това знание може да се постигне само със смирение и молитвен зов към Бога. Пък и не всеки монах е способен, при все старанието си, да вникне вярно в тези особености на своето положение, да опознае духа на своето време и характера на подвига, към който го задължават монашеските обети. Когато е съществувала непрекъсната връзка с предшествениците, всички тези тайнствени и едва доловими за ума тънкости на иноческия живот, са се предавали на дело, без много думи, на нивото на духовно общуване, без излишен разсъдъчен анализ. Тогава не е било толкова сложно да се получи правилно монашеско наставление и да се стъпи върху пътя на духовното преуспяване, колкото днес.