Галя Иванова Иванова, XI а клас, СОУ Христо Ботев

За любовта няма граници

(есе)

Дали някой някъде успя да даде точно обяснение на това: Какво е любовта? Много философи, психолози, поети и писатели, много обикновени хора са давали и дават това обяснение, но аз зная, за всеки любовта е нещо неповторимо, лично, чувство, което няма нищо общо с разума. Защото винаги я свързваме със сърцето. Това малко, колко свит юмрук сърце, което тупти във всяка човешка гръд и има способността да изгаря от любов, понякога да мрази, но никога да бъде безразлично. И когато понякога сме с разбито сърце, ние пак жадуваме да срещнем любовта.

Има различни видове любов. Моите родители обичат мен и сестра ми, ние двете с нея също се обичаме, обичам мама, баба и всички мой близки хора, но най вече обичам онова момче, което кара сърцето ми да бие в забързан ритъм и подкосява краката ми, което ме прави щастлива и с което заедно искаме да опазим тази магията. Любовта е и една малка лудост. Тя ни дава крила, за да летим, но тя може и да ни свали на земята.

Съвсем естествено е да се запитаме докъде можем да стигнем в любовта и как да се ориентираме в този огромен и объркан свят не само на чувства, но и на разстояния? Има ли някакви граници човешки, географски, исторически, до които може да се разпростре любовта? Дали това, че другият е различен от теб по вяра, по цвят, по етническа принадлежност, по начин на мислене може да попречи на любовта? Според мен не. Но за своите почти осемнадесет години аз не съм видяла или преживяла кой знае колко много. Но вярвам, че искаме ли двамата да опазим любовта, границите нямат значение. Любовта е тази свързваща сила, начален тласък, откъдето ние започваме за градим отношенията си с любимия човек отношения но доверие, отговорност и взаймност.