Св. Димитрий Ростовски

ЗА ДОСТОЙНСТВОТО И НЕДОСТОЙНСТВОТО НА КАЕЩИТЕ СЕ

Това наше недостойнство е двояко: недостойнството на истинно каещите се и недостойнството на неистинно каещите се или на тия, които изобщо не се каят, нито пък искат да се каят. Недостойнството на тия, които истинно се каят, се удостоява с Божествено Причастие за прошка на греховете. Защото недъгавите имат нужда от цяр според Христовите слова: Здравите нямат нужда от лекар, а болните (Мат. 9:12). А недостойнството на ония, които лъжовно се каят или изобщо не се каят не се удостоява с Божественото Причастие, защото писано е: не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6). Кой е тоя, който истинно се кае, и кой е тоя, чието покаяние е лъжовно? Лъжовно се кае всеки, който неискрено изповядва греховете си Богу пред духовния си отец, но ги укрива, или, макар и искрено да ги изповядва, не скърби за стореното зло. Ако и да скърби малко, но няма в сърцето си твърдо намерение, не дава твърдо обещание да не се връща към предишните грехове, но очаква и желае да върши същото такъв не е достоен за Божественото Причастие и да не дръзва да пристъпва към Причастие, защото яде и пие своето осъждане и както в Юда, така и в него след хляба ще влезе сатаната. Истинно се кае този, който изповядва греховете си, скърби за тях и полага твърдото намерение, в надежда на Божията помощ, да не се връща към предишните си дела, но всячески да страни от тях. Такъв, даже и да е съвсем недостоен, се удостоява както с Божието милосърдие, тъй и с Божественото Причастие.

Пример за такова удостояване при несъвършено достойнство е преподобна Мария Египетска. За нея се пише, че в греховния си живот била толкова недостойна за Божията милост, че и храмът Божий не искал да я пусне в себе си, което тя самата по-късно открила на преподобния Зосима с думите: Когато моят грешен крак се докосна ў църковния праг, църквата всички приемаше, а мене, окаяната, не приемаше, но някаква Божия сила ми пречеше да вляза, подобно на множество воини, поставени да вардят портите. И когато тази грешница при цялото си недостойнство положила в сърцето си, пред иконата на пречистата Дева Богородица, начало на едно истинско покаяние, намерение и обет никога вече да не се връща към греха, тозчас църквата не само я приела в себе си, но и вечерта на същия ден тя се удостоила да приеме Божествените тайни на Господните Тяло и Кръв в Предтечевата църква край река Йордан, за което подробно се говори в житието на преподобната. Ето, виждаме не е възмездила с дела на покаяние греховете си, не се е докоснала още до пустинните скърби и постническите подвизи, едва ден е минал откак е оставила скверното житие, а вече не се отнема от нея, истинно каещата се, Господнята чаша.

Има грешници, които, макар и не веднага, се вдигат от греховния сън и полагат начало на истинно покаяние с Божията помощ; преломяват те веднъж завинаги своя зъл греховен навик, захвърлят го и плюят върху него, и от тоя миг вече никога не се връщат назад, но цели се предават на това да се очистят с покаяние от всяка сквернота на плътта и духа и дори до края си да живеят в чистотата, придобита чрез покаянието. Такива, питам, на кое място сред светците са достойни да застанат? Нека всеки съди, както иска, аз пък не се срамувам да поставя такъв в лика на девствениците, и да го запиша нђедно с девствените сам свети пророк Йеремия подкрепя и наставя ръката ми, понеже в неговата книга чета, че Бог си избра Израиля, както мъж невеста за брачно съжителство; а Израил, като поживял немного време в единомислие с Бога, се развратил и прелюбодействувал, кланяйки се на езическите божества. И Бог увещава Израиля, а с него и всеки сегашен грешник, с такива слова: но ти имаше чело на блудница и не поиска да се усрамиш. Поне сега викни към Мене: Отче мой и Наставниче на моето девство! (Иерем. 3:3 според Вулгата) Да вникнем в това: едно и също грешно лице е наречено блудница и девица: чело, казва, имаше на блудница ето я блудницата, и после: въззови ме, Отче и Наставниче на моето девство ето я девицата. Първо блудница, а после девица. Защо? Защото чрез истинното и дълго покаяние се обновява честността на девството. Ако желаете да узнаете това по-ясно, слушайте!

Знаете ли кой най-отблизо следва Христа, нашия Господ? Най-близко след Христа върви или апостол, или девственик отблизо Го следват апостолите, на които Той каза: вървете подире Ми; отблизо го следват и девствениците, както ги видя светият девственик Йоан Богослов, който за тях написа: тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде (Откр. 14:4). Зад Христа, следователно, е мястото на апостолите и девствениците. Но да си припомним тук и евангелската грешница, която застана отзад при нозете Му и почна да ги облива със сълзи (Лука 7:38). Свети върховни апостоле Петре, горещи ревнителю Христов! Отблъсни блудницата от Христовите нозе и от мястото, гдето стоите вие, Христовите следовници бягай смрад греховна от извора на чистотата! Ала Петър не © забранява да стои на апостолското място и да докосва Христовите нозе. Свети Йоане, Богослове и девствениче, поне ти прокуд© блудницата от мястото на девствениците, зад Христа, да не стои скверната там, гдето стоят нозете на девствени люде! Но и светият Богослов © отстъпва своето място