Съчинението За буквите е написано в края на IX век. Вероятно е било предназначено за Преславския събор от 893г. на който славянската писменост е утвърдена като официална в България. Основният проблем на творбата е защита на славянската писменост от нападките на византийците и техните български съмишленици. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България. За буквите принадлежи към старобългарската ораторска проза, като съчетава полемиката и апологията. Основният проблем на творбата е защита на славянската писменост от нападките и нейната възхвала. Авторът кратко, но силно и убедително защитава правото на съществуване и необходимостта от нея и я прославя като съвършено творение на официално признати светци. В произведението славянската азбука е осмислена като върховна ценност.

В първата част на творбата авторът проследява етапите в историята на славянското писмо, като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката. Според него до IX век нашата писменост преминава през три етапа. В най-ранния период славяните са езичници, които нямат книги. Изпитват необходимост от писменост и затова измислят черти и резки. След това те навлизат в нов културен етап, когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви. Третият, най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий. Това е дело, благословено от Бог и реализирано с негова милост. . За автора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род, защото това са много силни аргументи в защита на азбуката. Гръцката азбука с нищо не е по различна от славянската: и двете водят началото си от един и същ извор, не са оригинални. След като при това условие гръцката писменост се смята за свещена, то и славянската писменост се счита за свещен на. След историческите сведения за писмеността започва същинската полемична част на тракта.В нея Черноризец храбър дава достоен отговор на три обвинения за враговете на славяните.