За буквите-страстна защита и пламенна възхвала на славянската писменост
| Литература_Други | 2009-12-02 | 331 сваляния |
"За буквите"-страстна защита и пламенна възхвала на славянската писменост (ЛИС)
Творбата на старобългарския книжовник Черноризец Храбър по всяка вероятност е възникнала в края на девети век, когато се утвърждава развитието на старобългарската литература. Новата политическа и културна обстановка в страната са категорична предпоставка за появата на книжовност, чрез която активно се заявява присъствието ни на народ, тръгнал по свой път на развитие и утвърждаване.
Черноризец Храбър се нарежда сред най-ревностните апологети на славянската кауза. Той е не само приемник и последовател на Кирило-Методиевото дело , но и страстен негов пазител и разпространител. Задачата , която си поставя старобългарският книжовник, е преди всичко да защити делото на славянските първоучители и да докаже пред хулителите на всичко българско, че азбуката ни е свята, така както е свят и народът ни.
Храбър доказва на всички чрез страстната си защита на славянското слово неговата законност, святост и предимства, разкривайки несъстоятелните упреци и обвинения на триезичната догма. Затова той започва от историческите аргументи, като проследява основните етапи от създаването и развитието на славянската писменост и култура-черти и резки, гръцки букви за записване на славянска реч, славянска азбука, плод на Кирил и Методий по Божия промисъл. По този начин той мотивира своята патриотична идея за културната активност на славяните през този исторически етап от своето развитие. Основателният стремеж на целия славянски род към пълнокръвен и самостоятелен културен живот се увенчава с успех чрез епохалното дело на двамата солунски братя. Създаването на азбуката от тях е своего рода кулминация в стремежа на славянската общност към просвета, познание и духовно израстване. Не е случаен и фактът, че Ч. Храбър интерпретира създаденото от Кирил като боговдъхновен акт, откроявайки на-неоспо
римото доказателство за светостта и правото на съществуване на азбуката ни:". . . човеколюбецът Бог, който всичко и не оставя човешкия род без разум. . . изпрати му Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, а той им състави 38 букви".
Старобългарският книжовник привежда редица аргументи , мотивирайки своята идея за равноправие на славянството в културно отношение спрямо
Тагове от реферата: менна, уквит, вянска, писменост











