За буквите- пламенна защита на славянската писменост.

Съчинението за буквите е познато на науката по редица преписи, смята се че то датира от последното десетилетие но 9 век. Време на важни исторически събития, които оформят духовния климат на епохата- началото на управление на княз Симеон, свикването на Преславския събор, утвърждаването на новия книжовен език.Утвърдено е мнение, че става дума за неизвестен български книжовник, запазил светското си име, отличаващ се със собствен стил и емоционална нагласа за писане.

За буквите е творба която съчетава беседите на два много стари жанрови модела- възхвалата и полемиката.

Те са използвани умело за възхвалата и отхвърлянето на всякакви обвинения относно славянската писменост.

Основен мотив е величието на славянската азбука- нейната поява е интерпретирана като висша поява на разума, божията милост и пътя към спасението. В произведението тя е усмислена като върховна ценност, необходимостта от нейната защита откроява и характера на конфликта.Основните опоненти са всички онези, които защитават догматичните права на избраните езици и азбуки. Авторът въвежда техните тези, като използва обобщаващи изрази: Някой казват..., Други пък казват..., а други мислят.... Храбър утвърждава творческия характер на делото на авторите на азбуката. Използвани са гръцките букви за образец, но са отчетени и особеностите на славянската реч така онези, които искат да се учат на разум ще успеят. Словото не е преграда по пътя към разума и бога , а напротив то е достъп и възможност за духовно израстване и приобщаване.