За буквите-пламенна защита и възхвала

на славянската писменост

Литературата на Първата българска държава се характеризира с бурен разцвет на книжовността , където значимо място заема съчинението на Черноризец Храбър За буквите . То отразява времето , когато в България се пренасят традициите на Кирило- Методиевото дело. За буквите носи идеята да докаже предимствата на богослужението на роден език .Повода за написването на блестящата апология вероятно е свързан с провеждането на преславския събор и с утвърждаването на новия книжовен език и писменост като официални в България.

Съчинението на Черноризец Храбър е блестяща и достойна защита и възхвала на славянската писменост , изграден върху умело и логично подредени аргументи , исторически факти и филологически постановки . От позицията на родолюбив книжовник той насочва своите убедителни доказателства и изводи по посока на поставената си цел.

Началото на съчинението За буквите създава впечатление , че то е част от по-голяма творба , която вероятно не се е запазила в пълния си вид или може би такъв е бил замисълът на автора да се насочи направо към историческите факти , върху които да изгради своята теза. Той прави кратък филологически преглед на етапите , през които преминава писмеността на славяните , когато те си служат с черти и резки , и след покръстването им , когато са принудени да пишат с римски и гръцки букви без устроение . Пряко е поставен най важният проблем при използването на чужди писмени знаци невъзможността чрез тях да се изрази цялото фонетично богатство на славянската реч. Само човек с ъс задълбочени филологически познания може да посочи толкова конкретни и значими примери за думи и звукове , които нямат съответствия в чуждата , в случая гръцката писменост,като Бог , живот църква,широта , младост, очакване, език.