ЗА БОЛНОТО ТЯЛО" И БОЛНАТА ДУША" В РАЗКАЗА РУСАЛСКА НОЩ" НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Ваня Колева

web

С дълбок поклон пред паметта на г-н Мариус Теофилов

Проблемът за болното" или поне за несъвършеното" тяло, в който - според архаичните представи за сътворението на човека - класификационно се включват и психичните кусури" (Гарнизов, 1995,13)1, е звено от по-обхватната тема в творчеството на Йордан Йовков за различния човек, за странника в този" свят, противопоставен на вторично моделиращата се система на друг", по-съвършен свят. Съответно пътуването на болника - обикновено в теглена от кон/коне каруца (освен битова реалия тя е атрибут при прехода на мъртвия към отвъдното, традиционен за индоиранските представи - Маразов, 1992, 345)2, е своеобразно търсене на Изгубения рай" (по Милтън). Другият" (това неведнъж е посочвано от изследователите3) е по-добрият, по-етичният човек; той е проекция на безкрайната човешка личност - високо нравствена, устремена към красотата, която чрез другостта" и в страданието си възвисява и пречиства обкръжаващия колектив.

Интересът към този тип хора - вечно дирещи абсолюта, но уязвими и крехки в реалния живот, се проявява още в ранните разкази на писателя, публикувани в периода 1910-1912 г. и по-късно невключени от него в книгите му. В тези начални опити дори Йордан Йовков цели проникване в особените психични състояния на болните" персонажи, в техните съзнателни мисловни движения и подсъзнателни прояви, в спомените и съновиденията им, във вярата и неверието им, в съмненията им. Той разбира усилията на белязаните" да не приемат изолацията си в общността и настойчиво да търсят своето място, да отстояват правото си на обич, взаимност. Засяга въпроса за невротизирането на страдащите, за лутанията и усещането им за несигурност, неприютеност, ненужност. Подвластни на чувството за безпомощност, често неразбрани от най-близките, те зоват на помощ смъртта, а понякога - чрез симулация на самоубийство - я използват за маска и прикритие, с което на свой ред ги подлагат на изпитание (Сините минзухари", 1911). Те съграждат в името на любовта, но и разрушават със стихията на отмъщението към неприемащия ги свят (Пак там).

Обратно, във всичките си форми споделената любов се оказва онзи катализатор, който не само преодолява болестта, но заедно с това оздравява" душата и връща хармонията със света (Нова пролет", 1911). Ако пък не може да отложи смъртта, то поне я прави по-приемлива, обвеяна в странна красота (Звездна вечер", 1911). Идеята, че човек не бива да остава сам в мъката си, че той има нужда от опора, от някой, който да крепи вярата му, е прокарана и в разказа Русалска нощ" (публикуван в сп. Наш живот", год. VI, 1912 г., кн. 7-8), интересен като своеобразно предмостие към значително по-късния и един от най-стегнатите" (Панова, 1988,108) разкази на Йордан Йовков - По жицата" (в. Зора", бр. 2519 от 26 ноември 1927 г., включен през 1928 г. в сборника Вечери в Антимовския хан").

Както се вижда от заглавието - Русалска нощ", фиксирано е времето на сюжетното действие - Русалската неделя, т.е. периодът от Възнесение Господне (Спасовден) до и