ВЗЕМАНЕ МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ

ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Резюме: В настоящият научен труд се разглежда възникването и историческото развитие на един от най-коментираните институти на наказателно-процесуалното право и принадлежащата към институтът на мерките за процесуална принуда мярката за неотклонение Задържане под стража. Проследено е развитието на института от освобождението на България от турско робство до наши дни. Подробно е разгледана процедурата за вземане мярка за неотклонение Задържане под стража и нейното обжалване пред по-горестоящият, въззивен съд, както и е разгледан обстойно институтът за съдебният контрол върху нея.

Ключови думи: Мярка за неотклонение Задържане под стража; НПК; Прокурор; Съд; Съдебен контрол.

Възникване и развитие

Исторически този институт на наказателно процесуалното право възниква в древен Рим с цел обезпечаване явяването на дееца при извършването на съдебно-следствените действия и осигуряването му при изпълнение на постановената присъда. През така нареченият период на Римската късна Република /III I в. пр.н.е./ предварителното задържане на обвиняемият се е прилагало като изключителна мярка, а през периода на Домината, задържането на правонарушителите се явява абсолютно задължително по силата на закона.

В своето развитие Средновековна Европа също познава института на предварителното задържане на обвиняемият, а по време на Великата Инквизиция тя достига своя връх. В инквизиционният процес воден от фанатичната си вяра съдът е повдигал обвинението и също той е вземал мярка за неотклонение Задържане под стража. Привидната цел е била осигуряване присъствието на обвиняемият в съдебният процес, а истинската цел изтръгване на самопризнания за сговор, съюз със силите на мрака, чрез прилагане на различни методи на мъчение. Постепенно със зараждането на новата прогресивна мисъл и отстояването на човешките права и свободи, мярката за неотклонение Задържане под стража добива по демократичен и хуманен характер. Законодателя в редица европейски държави повлиян от идеите на Френската Революция 1789 год. предприема и първите стъпки за регулиране не само на самият институт, но и за критериите, хипотезите в случаите на които той би следвало да се прилага. Така например в Англия, а в определени периоди от своето развитие и в дореволюционна Русия, вземане мярка за неотклонение Задържане под стража е било възможно само и