Взаимообратна инервация. Мускулен тонус

Известно е, че мускулите на нашето тяло не са никога отпуснати, а се намират винаги в известен мускулен тонус. Благодарение на него в ставите костите са плътно прилепнали една с друга и тялото или отделните негови части могат да заемат определена поза в пространството. Този мускулен тонус е от рефлексно естество и се поддържа и изменя под влияние на импулси, постъпващи към гръбначния мозък от проприорецепторите в мускулите, ставите и сухожилията. Дразненето на тези проприорецептори при съкращението или разпускането на мускулите, разтягането на сухожилията, триенето в ставите и т. н. стига до гръбначния мозък и във всеки един момент обуславя такива промени в тонуса на антагонистичните групи мускули, които позволяват гладкото извършване на движението и заемането на определена поза.

Сложните индукционни взаимоотношения между възбуждането и задържането в ц. н. с. се наблюдават особено отчетливо при ходенето.

При ходенето става посменно свиване и разпускане ту на единия, ту на другия крак. При свиването на единия крак, напр. десния, в гръбначномозъчните центрове на неговите мускули свивачи е възникнал процес на възбуждане. В същото време в центровете на мускулите разгъвачи на същия крайник по силата на едновременната отрицателна индукция е възникнал процес на задържане (фиг. 359) тонусът на мускулите антагонисти намалява и свиването на крайника се извършва гладко, без противодействие от страна на антагонистично действащите разгъвачи. В същото време пак по силата на индукционните взаимоотношения в центровете, инервиращи мускулите на другия крайник, се развива обратното съотношение на нервните процеси: възбуждане в центровете на разгъвачите, и задържане в центровете на сгъвачите. Следващият момент при ходенето е смяната в положението на крайниците разгъване на свития крайник и сгъване на разгънатия. Тази смяна се осигурява в значителна степен от законите на последователната индукция, благодарение на които в дотогава потисканите центрове се създават благоприятни условия за възникване на възбуждане, а в дотогава възбудените за възникване на задържане. Самата смяна на задържането, с възбуждането се обуславя от импулсите, постъпващи към тях от проприорецепторите на работещите мускули.

Така описаната взаимообратна (реципрочна) инервация, подробно изучена от Введенски и Ухтомски, не е постоянна и неизменна. Под влияние на по-високостоящите отдели на ц. н. с. и специално на кората на големите мозъчни полукълба тези взаимоотношения могат да се изменят в зависимост от конкретните условия. Човек може да извършва много разнообразни, сложни и висококоординирани движения при трудовия процес, физкултурата и спорта, различните изкуства и т. н. благодарение на активната регулираща и коригираща роля на виещите отдели на ц. н. с. кората на големите мозъчни полукълба.