Възвеличаване на подвига в

Опълченците на Шипка"

от Иван Вазов

Съчинение разсъждение

"Епопея на забравените" е поетически летопис на Българското възраждане. Но и нещо повече. С дванайсетте оди Вазов става един от основните създатели на новата ни национална митология. Тези стихотворения имат много по-голямо влияние върху нас, отколкото най-дебелите научни трудове по история. Вече няколко поколения българи гледат на Възраждането и на неговите герои през очите на Вазов. "Епопея на забравените" е пантеон на най-ярките личности и събития от тази епоха. В него са Левски,Бенковски, Каблешков, Караджата, Волев..."Опълченците на Шипка" е заключителната ода в цикъла. Създадена е пет години след Освобождението. Това е времето, когато особено актуален става проблемът за самочувствието ни като българи. Вазов повежда страстна полемика по въпроса, дали българският народ е заслужил своята свобода, дали си я е извоювал сам, или я е получил в дар. Според поета подобни упреци са неоснователни.Доказва го подвигът на българските опълченци при защитата на връх Шипка. Боевете, които се водят там, са решаващи за изхода на войната. Благодарение на проявения героизъм от страна па опълченците турските войски не успяват да преминат Шипченския проход. Българските доброволци жертват живота си заради свободата па поробения си народ и извършват истински подвиг, като удържат напора на превъзхождащата ги по многочисленост турска войска. Поетът възпява героичната им саможертва. Тя е красноречиво доказателство, че българите са заслужили своята свобода и са я спечелили, проливайки кръвта си.Подзаглавието на одата -"11 август 1877" внушава усещането за документалност. От друга страна, това е точно датиране на събитията - на този ден се води решителната битка за прохода, която определя по-нататъшния изход от войната.Познатият ни от поезията на Ботев мотив за позора и славата зазвучава с нова сила във Базовата творба - срамно е робството, славна е борбата за свобода. Но този мотив придобива нови измерения заради обвиненията на чужденци и на наши сънародници, че българският народ е по-

лучил даром своята свобода. "Опълченците на Шипка" е страстна полемика с тях.Произведението се състои от три части, които са графично обособени - лирически увод, лирико-епичен разказ и лирически епилог.

В лирическия увод се открояват две смислови части. Те са израз на две противоположни гледни точки по въпроса за приноса на българския народ за свободата на родината.Тезата на отрицателите е, че българите все още носят срама на робството: "синила от бича", "следи от теглото", "счупенте окови', "дирите стадни... от хомота стар". Надвисналият като облак "спомен люти от дни