Възрожденският българин на път към последния си дом

Процесите на модернизация, които протичат в българското общество през ХХ в., засягат и една относително консервативна област на човешката менталност -отношението към смъртта и ритуалите, свързани с нея. Богатият масив от посмъртни материали - некролози, надгробни и поменни слова и стихове, съобщения и дописки за погребения и др. позволяват да се проследи както разпадането на традиционната обредна система от жизнения цикъл, така и модернизационната промяна в посмъртния ритуал. В науката отдавна е доказано, че отношението към смъртта е чувствителен екран, върху който се проектират комплекс от черти на мирогледа, политическите идеи, икономическите, културните и битовите промени в социума1. В този аспект анализът на посмъртните ритуали дава възможност за интересни наблюдения от нов ъгъл върху развоя на модернизационните процеси и тяхната специфика в сравнение с класическите образци на Западна Европа.

Първите писмени сведения за промени в посмъртния ритуал се срещат към средата на ХХ в. В некролога за х. Минчо Таньов от Котел от 1850 г. се посочва, че този голям дарител за развитието на образованието е бил погребан с "первопоявлений в Котел обряд (алай) достолепно"2 Самите българи вече имат представата, че въведеният нов, модерен ритуал, в сравнение с традиционната практика е много по достолепен.

През 50-те години на ХХ в. посмъртните материали в периодичния печат са все още малобройни и популяризират отделни ярко впечатляващи погребения по "нов алай". През следващите две десетилетия те стават толкова често срещани, че във вестниците се оформят специални рубрики за тях, в които се срещат данни за посмъртния церемониал във всички по-големи български селища.

Посмъртният ритуал е система, която условно и най-схематично може да се раздели на няколко части. Първата от тях се свързва с подготовка за смъртта в случаите, когато тя е предизвестена от болест, дълбока старост и други причини. Според некролога за Андрей Робовски смъртникът се изповядал "причистил си тяло и крове господа нашего Иисуса Христа" и "видел се най-подирно видване със съпругата и чадата си. Опростил се и опростил ги и благословил ги"3 Тази последователност на ритуалните актове е осветена от църквата и традицията и не се променя през ХХ в., но цялата подготовка за смъртта започва да се подчинява на нова, съзнателно прокарвана и горещо пропагандирана от интелектуалния елит идея за