Моделите на въздействие му социо-културните и исторически фактори от една страна и индивидуалните детерминанти от друга се разработват от П.Б., Шаие и Корнелиус.

Седма основна идея: Перспективата на жизнения път поставя ударение върху диахромните въздействия, върху времевата взаимосвързаност на по-ранните и по-късните етапи на човешкия живот. Във всеки момент на ЖП поведението на човека се определя като резултат не само от синхронното въздействие му настоящите биологични, психологични, социални, исторически фактори, но и взаимовръзката им с минали и бъдещи събития. Теориите за развитие на личността в рамките на ПнаЖП освен насочеността на личността, съдържанието на мотивите, целите, интересите, въвеждат още един организационен аспект - начинът, по който индивидът осъществява връзка м/у минало, настояще и бъдеще, как преодолява противоречието и как успява да запази насоката на развитието. Индивидът е производител на своето развитие. Начинът, по който човек движи своя живот се определя с понятия като времева переспектива. В юношеството един от основните признаци на кризата на личността е включването на бъдещето в жизнените планове. Идентичността в юношеството е свързана с дифузна времева переспектива - мигът само има значение. Младия човек разглежда времето като перспектива на развитие. Цялата проблематика, диахроничното влияние на минало и бъдеще за протичането на живота се отчита от ПнаЖП.

Осма основна идея

Сферата на ПнаЖП е междудисциплинарна. Утвърждаване на контекстуалната парадигма и възгледа, че множество фактори влияят в/у поведението и развитието, е свързано с проникване в ПнаР на множество подходи от други дисциплини - социология, философия, антропология, право. С налагането на интердисциплинарния подход понятието за развитие се развива като се набляга на многопосочността, мултидименсионалността, многопричинността на факторите, детерминиращи развитийните промени. Заедно с това осъзнаването на факта, че различните контекстуални фактори оказват своето въздействие в/у развитието и поведението в различните времеви периоди, направи възможно проникването на ПнаЖП в различни дисциплини. Изследва се това, което се има предвид с израза времето разделя - изследват се жизнените преходи и стреса свързан с жизнените събития. Става ясно, че не толкова съдържанието на събитието, а времето когато се появява и интерпретацията му имат значение за справянето със стреса. ПнаЖП доказва, че чувството за време и своевременност на събитието има важно значение за психичното здраве.

Девета основна идея

ПнаЖП поставя силен акцент на екологичната перспектива, което е свързано с възникването на релативиското мислене. Бронфренбренер разработва екологичната гледна точка: феномените трябва да бъдат изследвани в естествени условия. ПнаЖП приема за централен пункт интерактивния принцип и разглежда променящия се индивид в променящия се свят. ПнаЖП е единствената, която отчита динамичните и диахроничните взаимодействия на индивидитте със средата по такъв явен начин. Има голямо сходство м/у екологичната гледна точка и контекстуалната парадигма - сливат се в еко-контекстуален подход. От тази гледна точка изследоветелите обръщат внимание на разнообразието в протичането на индивидуалния жизнен път в различните исторически времена и социокултурни условия . В рамките на този подход основно внимание се обръща не на кохортните различия ( кохорта - поколение). Оказва се че различията м/у индивидите от различни поколения често надхвърлят различията м/у индивиди с различен възрастов статус. Тази тенденция за диференциране на влиянието на различните контекстуални включености е свързана с твърдението за отхвърляне на възгледа за универсалността на човешкото развитие и за развитието на релативисткото мислене в концептуализациите. Отчита се относителната уникалност на всяка жизнена биография. Нанси Датън подчертава, че от началото на 80-те се наблюдава корена промяна в методологията на