междуличностните отношения включват неограничен брой променливи, неконтролируеми - вплетени в конкретен социален контекст. Невъзможно е разделянето на субекта и обекта на познанието. Според Флейвъл концепцията на Пиаже надценява абстрактните и логически аспекти на мисленето и подценява индивидуалната когнитивна активност. С навлизането в конкретния живот, човек се изправя пред ограниченията на средата и когнитивната му активност зависи от конкретните му социални и практически връзки. Зрелостта изисква разрешаване на проблеми, които предполагат противоречията, компромисите, различията като естествени, а не характерният дуализъм в логическото мислене. Това води до реконцептуализация на Пиаже по отношение на теорията на развитието. Нови термини са определени - постформален стадий, постформални личностни отношения, постформални операции.

Крамер прави обзор на изследванията в тази област и достига до три характеристики на постформалното мислене:

- релативистко мислене - свързано с разбиране на отношенията на системната същност на познанието. Пери (1969) е един от първите, които поставят проблема за изследването на релативисткото мислене. Изследва студенти чрез лонгитюдния метод. Установява че повечето от студентите оценяват образованието и ценностите като абсолютни и гледат на света дуалистично. За тях всеки проблем ( интелектуален и морален) има само един правилен отговор. Тези, които знаят правилния отговор са авторитетите.

Друга категория от студентите се чувстват несигурни, приемат, че познанието и ценностите включително и тези на авторитетите са релативни и отчитат субективността на преживяването и опита. Могат да приемат различни гледни точки като еднакво валидни.

Някои студенти достигат до постформално мислене като продължават да признават релативността на мисленето и моралните норми, като признават правото на всеки да има собствена позиция и мислене.

Изследванията на Кинг и Китченер върху хора на средна възраст потвърждават тези заключения.

Синат счита, че областта, в която релативисткото мислене е най-разбираемо са социалните отношения. Релативното мислене на възрастните се означава с термина необходима субективност- това означава, че хората приемат субективната си гледна точка като неизбежна в междуличностните отношения. За нея това е необходима предпоставка за междуличностна развитие в юношеството.

Изследвания в тази област показват използване на релативистко мислене при постформални задачи и обратното. По-младите решават и двата типа задачи чрез формално мислене.

Втора характеристика е приемането на противоречието като важен аспект на реалността.

Ригел смята, че изискванията на зрелия живот принуждават да се достигне до ново разбиране за противоречието като базисен аспект на всички дейности, включително творческата. Човек трябва да живее със сложността на света, да развива толерантност към двусмислието, релативността- затова му е необходимо диалектическо мислене.

3 характеристика Диалектично мислене- способност да се интегрират във вътрешно съгласувани цялости противоречиви мисли, чувства и преживявания. Ситуациите се разглеждат не като избор между алтернативи, а търсене на избор, който примирява алтернативите.