предвид натискът на вечнопроменящото се море от събития, индивидът може да търси средства за изясняване, определяне на това какво има в живота и защо. Теориите предлагат средство за анализиране на непрекъснатата промяна, посредством което безредието от текущия опит в живота става подредено. Следователно предлага описание и отговаря на въпроса Какво има в живота?. В най-добрия случай, тя удовлетворява и търсенето от страна на индивида на отговора на въпроса защо?. Следователно теорията осигурява удовлетворяващо чувство за разбиране, заедно със средства позволяващи на индивида да предава това разбиране на другите.

Като се има в предвид вечно променящата се природа на ЖП винаги ще има потребност от нови теории, по-съвремнни описания, по-ясни разбирания за човека и неговия живот. В идеалния случай новите теории предлагат свои прозрения и перспективи, ставайки общоприети. Има опасност теорията да бъде приета като напълно сигурна, като пълно и точно обяснение на реалността. Според К.Г. необходимостта от нови теории съществува непрекъснато като корекция на вече установените обяснения на реалността. К.Г. предлага още едно качество на теориите за ЖП. Те трябва да предизвикват водещите допускания на културата, да повдигат фундаментални въпроси, да благоприятсват при преразглеждането на това, което е прието за вярно.В ПнаЖП много от предикторите, които предвиждат емоционално благополучие и удовлетвореност от живота, са опровергани. Счита се, че е в упадък субективното чувство за щастие при стари хора без деца и стари моми - те са емоционално уязвими и изпитват по-скоро чувство на субективна неудовлетвореност, на безмислие и нещастие.

Изследванията показват, че по-скоро има липса на социална,психологическа, правна и икономическа подкрепа - т.е. исторически и културно наложени стереотипи. Изследванията доказват, че социалните и исторически промени могат да направят този жизнен стил по-жизнесспособен, но от гледна точка на релативизма. Друг стереотип в женската психология е, че времето на менопаузата е свързано с депресивност, с чувство на невъзвратима загуба.

Междукултуралните изследвания показват, че това не е така. Много жени се чувстват облекчени. Следователно традиционни модели, може би мъжки възглед за живота на жените, водят до неверни предвиждания за удовлетвореността й от пълнотата на живота.

Шеста основна идея е контекстуализма като парадигма: възр.психология изказва съображение за много възможни причини за промяна и следователно подкрепя и подобрява разбирането ни на развитието си. П.Белтс: Всеки жизнен път воже да бъде разбран като резултат от интеракцията на три системи от влияния:

1. Възрастово-степенната ( нормативна)

2. Исторически влияния (нормативна)

3. Ненормативни жизнени събития.

Влиянието на тези 3 системи се характеризира с понятията на метатеоретичния принцип, свързан с контекстуална плуралистична концепция за множествената детерминация на ЖП. Оттук хронологичната възраст, разглеждана като най-значимата променлива в класическата психология на развитието, губи своята значимост като като променлива въобще. Много времена влияят и оформят течението на ЖП. Възрастният индивид непрекъснато влияе ву и е повлияван от контекста на живота. Налага се трансакционният възглед и се стреми да благоприятства разработването на реципрочно влияещи на взаимоотношенията личност-среда принципи.

Личността и средата се разглеждат като потенциално повлияващи се един друг - нито личността нито средата са еднопосочни детерминанти на развитието. Индивидда се променя в променящия се свят. Като следствие от пллуралистичното разбиране на детерминацията на ЖП се предлага понятието за модел.