качествено-количествено; универсално- уникално; обратимо-необратимо; прекъснато-непрекъснато.

Трета осн. идея е идеята за многопосочността vs еднопосочността - не съществува единствен специфичен път, който развитието трябва да следва.Жизнените пътища могат да варират. Развитието е потенциално многопосочно. Плурализма задава насоката на промените, конституиращи онтогенезиса дори вътре в една област. Насоките варират взависимост от категориите на поведение. На една и съща възраст при едни поведенчески системи се наблюдава възход, при други- застой, при трети - упадък. При това тези модели не са общи за всички индивиди. Многопосочноста е важен конструкт за разбиране на старостта и за разработване на диференцирана реалистична картина на стареенето. В началото геронтологиятя се фокусира върху описанието на нормативното стареене и извеждане на инвариантните характеристики на староста. Упадъкът е стереотип на стареенето, но изследванията на психическото стареене разкриват освен общите и диференциални особености, т.е. едни индивиди във старостта могат да проявят повишена креативност и същевременно да имат проблеми с припомнянето, при други може да е обратното.

Ето защо Ханс Томе и Урсула Леер разработват концепцията за патерни на стареенето, представляващи диференциална плуралистична картина. Те изследват интериндивидуалните различия през възрастността, които разкриват широки възможности за разбиране на разнообразието от патерни на интелектуалното, личностно, биологично и социално развитие. Следователно, перспективата на жизнения път препоръчва изследване на интериндивидуалните различия не само в рамките на различни групи, но и в една и съща възрастова група. Основната идея гласи, че развитието е едновременно и придобивки, и загуби. Процесът на развитие не е просто движение към състояние на по-висша ефикасност и действеност.

Четвърта осн. идея - индивидуалните различия.

В голяма степен личностната способност за промяна създава псих. развитие. В зависимост от начина на живот и опита на всеки отделен индивид жизниният път може да се променя. Той може да приема различни форми в зависимост от способността си за промяна- тя се измерва със степента, в която индивида приема разл. поведения и е изложен на разл. жизнени събития. Двата крайни полюса на тази способност са ригидност, консервативност и прастичност, гъвкавост, изменчивост. Утвърждаването на парадигмата за експериментална интервенция в изследването на псих. стареене се опира на големите възможности на вътр.личностна променливост на всички фази на жизнения път.

Пета осн. идея- l-s-подхода изисква съобразяване с факта, че развитието на жизнения път може съществено да варира в зависимост от историческите и културни условия. Как социо-културните условия влияят върху онтогенетичните промени? Как те се променят с времето? Едно от тези следствия е за културната и историческа относителност на теориите за развитието( релативизъм ). От тази гл. точка Кенет Герген посочва промяна в традиционните цели на изследванията в рамките на lp-подхода. Общо взето класическите цели на едно изследване в рамките на соц. теории и теориите за човека са следните: 1. разбиране на нещата , 2. предикция, 3. контрол. Т.е. теориите са насочени към извеждане на твърди дефиниции за нещата, които да ги обяснят и да издигнат хипотези за 2. и 3. Според Кенет Герген 2. и 3. не могат твърдо да се отнесат към концепциите за жизнения път, защото е трудно да се опише типичен жизнен път, тъй като той зависи от истор.-културната ситуация и освен това е строго индивидуален - има т.н. ненормативни сърбития, които могат да придадат качаствено нова посока на жизнения път.

Имайки предвид тази историко-културна и индивидуална измевнчивост предикцията е рискована и до известна степен недостижима цел. Що се отнася до 3. по-голяма ценност имат предикциите отнасящи се до общи процеси, а не до специфични съдържания. Сп. К.Г. разбирането е осн. функция на теориите за жизнения път като се има