-ревизия на понятийния апарат и въвеждане на нови конструкти

-утвърждаване на междудисциплинарния подход и обмен

нова насока на приложните изследвания

Една от осн. идеи на life span подхода - голямата пластичност- се утвърждава като осн. акцент на емпиричното изследване, намирането и използването на процедури за модификация и интервенция в жизнения път. Осн. цел е пълноценното използване на човешките потенциали, на псих. потенциали на всеки възрастов период. Осн. проблем е - как си взаимодействат мотивация, преживявания, смислообразуване и биол. развитием; как влияе смисло- и целеобразуването върху соц. постижения и отлагането на биол. спад, удоволствието от живота и субективното чувство за щастие. Психологията на жизн. път е обща перспектива, общи идеи, а не твърди дефиниции. ( Всичко това е формулирано от Пол Белтс)

ОСНОВНИ ИДЕИ НА LIFE-SPAN ПОДХОДА И ТЕХНИЯ ПРИНОС КЪМ ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО И ПРИРОДАТА НА РАЗВИТИЙНИТЕ ПРОМЕНИ ПРЕЗ ЗРЕЛОСТТА И СТАРЕЕНЕТО

Пол и Маргарет Белтс

Що е развитие от гледна точка на l-s подхода? Този подход оспорва свеждането на развитието до закономерностите на когнитивното развитие и теорията на Жан Пиаже. Тези закономерности са свързани с положителната корелация между способността за учене и нарастването на възрастта до юношеството и отрицателна корелация в периода на зрелостта и старостта. Но тези закономерности не можем да наречем развитие. Те са промяна, защото засягат само един аспект от псих. функциониране. РАЗВИТИЕ- осн. форма на промяна, която по своята същност е организирана и адаптивна.

Чрез адаптивността интерпретациите на промените придобиват разл. значение. Дали негативната корелационна връзка не е адаптивна за възрастните? -Да. Осн. задача на юношеството е усвояването на информация от различни области, но при възрастният има други цели и задачи. Затова се развиват други способности - за разбиране на информация, за изграждане на отношение, за предаване на информация на младите поколения - Генеративност (Ериксон). Ако сравним особеностите на когнитивните процеси във възрастността и в младостта без да отчетем различните задачи на възрастите, можем да стигнем до погрешния извод за негативна промяна. Но ако това се вземе предвид тогава можем да приемем, че е налице адаптивен развитиен растеж. Следователно развитието не е ограничено в една определена част от живота, то е процес продължаваш през целия жизнен път. Развитието не може да се приравни със степенно израстване и само положителна промяна. То се характеризира с едновременната проява на придобивки и загуби.

Втора основна идея е, че потенциалът на развитието се разпростира върху цялата продължителност на живота. Ревизира се възгледа, че жизнената крива достига плато в зрелостта и спад в старостта. Нито един възрастов период не може да се разглежда като най- важен в поредицата от промени. Всеки има своето значение от гледна точка на целостта на живота. Не във всяка фаза на развитието действат и двата типа процеси - непрекъснати( кумулативни) и прекъснати( иновативни).

Ханс Томе критикува Флейвъл, че пренася критериите за когнитивните промени върху процеса на развитие и неговото стесняване до изменения с голям размер, качествени, неизбежни, универсални и необратими. Развитието и индивидуалните промени през възрастта няма същите характеристики като през детството. Това води до разграничаването на периоди с големи и с малки промени.

Концепцията на Даниел Левинсон: целият жизнен път е редуване на стабилни и преходни периоди, той е една постоянна трансформация и модификация на индивидуалната жизнена структура. Поставя на преоценка осн. понятия в ПнаР -