б) в по-ранни исторически времена зрелостта е била най-малко открояващата се част от живота и повечето социални практики са били насочени към инициацията на детето в обществото на възрастните.

Целта на курса е да представи теории от началото на 70-те години, които са свързани с обособяването в психологията на развитието на нова дисциплина - психология на развитието през целия жизнен обхват. Основното в life-span-подхода е допускането, че позитивните, уникални развитийни промени могат да се извършват по време на всички епохи от жизнения път. Целта ни е да спрем съществуващите предразсъдъци, стереотипи и митове за упадъка, който настъпва с възрастта, защото едно важно качество на теориите за развитието е генеративността на нови идеи, които да преодоляват закостенелите разбирания.

ИСТОРИЧЕСКИ И КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА РАЗВИТИЕТО

1. Основни идеи на подхода към целия жизнен обхват; принос към общата теория на развитието; интерпретация на определени жизнени промени през зрелостта и старостта.

2. Детерминанти на развитийната промяна през жизнения път.

3. Многомерен характер на понятието възраст: хронологична, биологична, психична, функционална, социална.

1983 г. Кун и Мигън издават сборник за развитието на психологията на развитието, твърдейки, че тя се намира в преходен период- нарастват изследванията и психологията на целия жизнен път се оформя като самостоятелна дисциплина. Утвърждаването на life-span подхода дължи много на Пол Белтс инициатор на конференцията в Западна Вирджиния и на първото многотомно издание на трудове върху психология на life-span. Тази наука печели признание с доказателството, че развитийни промени се извършват във всеки етап от живота. Осн. интерес е интеграцията на различни аспекти на псих. развитие и предлагането на концептуална рамка за целостта на онтогенетичните промени и екзистенциалната им същност. Акцентът е поставен върху индивидуализацията на жизнения път, върху избора, върху личностното присъствие на човека в организацията и протичането на неговия живот. Персонолозите- хуманитаристи наред с останалите мотивации отделят мотивацията за личностно израстване. Всеки човек има свой личностен проект, своя псих. кариера.От силата на тази мотивация зависи не само протичането на живота, но тя може да отлага и биологичните спадове. Това са така наречените псих. потенциали. Жизнен път: между жизнено важните събития трябва да съществува причинно-следствена връзка, създавана от самата личност. Жизненият път може да се определи като история на индивидуалното развитие. Всяко живо същество се развива, но само човека има история направлявана от самия него.

В руската литература тези идеи се разработват във филос. концепция на С.Л. Рубинщайн. Човекът се разглежда като субект на своя живот. Личността е изнесена преди развитието. Тя е включена в този процес и взависимост от личностното израстване има различни картини на протичане на живота. Личността е предиктор.

Тези особености определят и границите на ПнРпрезЦЖП. Две взаимно допълващи се цели преследва тази наука.: а)описания, обяснения, модификация, оптимизация на интраиндивидуалната промяна и стабилност от раждането до смъртта; б) описание, обяснение на интраиндивидуалните различия и сходствата и интраиндивидуалната промяна. В а) акцентът е върху идиографичния подход, а в б) върху номотетичния. Но и в тези рамки се предполагат различни варианти в разгръщането на възр. особености. Възрастността не е хомогенна група. Има различни патерни на зрелостта и на стареенето.

Статусът на тази наука се определя от:

-теор. дискусии за същността на човека и новите моменти в концепцията на развитието