Логично е спортуващите да имат превъзходство в умствените си способности, що се отнася до пространствените връзки при движението на формите и телата, т.е. култура на движението. Още повече, че отделните упражнения са изпълнени със ситуации, които изискват зрително възприемане на движението на играчите, спортните уреди, средствата. Това, успоредно с укрепването на мускулите, води до развитие на мисленето, разкрепостяване на мисълта и по-ефективно използване на ума.

Може да се обобщи: физическото възпитание, спортът и социалният туризъм са част от социалните дейности в сферата на обществените отношения. При осъществяването им не се произвеждат, а се консумират материални блага, но въпреки това тяхното значение в съвременното общество непрекъснато нараства. Те спомагат за физическото възстановяване и подобряване здравето на нацията, компенсират увеличаващия се дисбаланс между физическия и умствен труд, играят важна роля за социалната интеграция на отделните граждани в обществото и за психофизическото изграждане на младите хора.

По отношение на нормите, които съпътстват процеса на физическо обучение в училищата у нас, принос имат изработените и утвърдени от МОН нормативни документи Стандарт за учебното съдържание, Система за оценяване, Учебни програми 1-12 клас, Програма за държавен зрелостен изпит.

Законът за физическото възпитание и спорта съществено повлиява в положителна насока за разработването на прогресивни и методически оправдани концепции и педагогически технологии за решаването като цяло на наболелите проблеми. Въвеждането на минимум три часа седмично за предмета Физическо възпитание и спорт в учебния план за учениците 1-12 клас, налага разработването на концепция, която се основава на нормативната уредба, на съвременните идеи и съобразени с българските традиции в образованието.