Възрожденските буквари, учебници и помагала предлагат невероятно разнообразие от информация. Проблемите на икономическия живот, политиката, културата, литературата, образованието формират интересите на читателите им. Тези интереси и потребности стимулират просветителския патос и на възрожденската преса и тя се оказва сигурно средство за разпространение на полезни знания, т.е. тя функционира като една от общообразователните институции през Възраждането, а самите издания поемат функцията на учебници, предлагащи енциклопедични познания. В многобройните изследвания върху историята, периодизацията и функциите на възрожденската журналистика е обърнато внимание на значимостта на пресата като средищна зона за осъществяване на културна комуникация - както между членовете на националната общност, така и като възможност за диалог с други общности и културни традиции. Първите периодични издания са резултат от енциклопедичните познания и последователната активност на възпитаниците на водещи просветни системи - Иван Богоров и Константин Фотинов. Като педагози и същевременно познавачи на европейските образци в журналистиката и двамата обосновават необходимостта от български издания, които да сбъднат културно-образователните и националноидентификационните проекти на възрожденската интелигенция. Ив. Богоров предвижда в програмата на първия вестник - Български орел, да има повече такива неща, от които даскалите по нашата школа да придобият нещо за изтащението на децата. ^{(Български 1846).} Подобно на него, К. Фотинов в първото възрожденско списание - Любословие, се ориентира към теми, които да наслаждават человека и да го подновуват на всегдашно любопитствие и разсматрение человеческих дел и живений. (Любословие 1942). Поради това в пресата се появяват публикации, обслужващи преподаването и изучаването на история, география, естествени науки, филология, религия, фолклор, чужди езици. Общуването с вестника подрежда вътрешния живот на нацията, придава насока на националните акценти, един от които е нуждата от светско образование. Четенето се култивира най-вече в градски условия - в замогналите се възрожденски градове, където е съсредоточена по-голямата част от грамотното българско население, което се нуждае от нов тип образованост. Така възрожденският вестник не само се вписва, но и описва атмосферата на градския живот, част от който е възрожденското училище. Той постига това многоаспектно общуване, като разнася привкуса на разноликата и атрактивна информация от света. Вестникът на Възраждането предлага идеология на националната образованост, поради което могат да се отбележат редица аспекти на близост между вестника и учебника. На първо място е функционалната предопределеност на възрожденския вестник. Подобно на възрожденския учебник, той предлага полезни знания (по история, география, естествени науки, фолклор) и след това - информация от всъде, т.е. преди да информира за актуални събития, той обучава, напътства, направлява дидактично. Друга важна особеност е оформлението на вестника като малка книга, която осигурява визуалната, а от тук и прагматичната близост с учебника. Така се напомня на възрожденския читател нещо вече познато като вид, форма, размери и предназначение. Физиономичното в книгата (както и във вестника) се свързва с подредбата на включените произведения (статии), с графичното оформление (използване на различни шрифтове, корици, литографии, озаглавяване), с изграждане на особено пространство, наситено с психологическа и